Самодива

Текст ⬇️ Куплет 1: Сред сенките на древна гора тихо шепне лунната светлина. От полунощ до сутринта се разлива – там гъста мъгла, където самодиви се крият, и умело започват да пеят. Очите им – езера без дъно, гласовете им – като песен нежна и могъща. Шепнат имена от забрава, примамват те – и вече си в тяхен плен Припев: О, самодиви в лунна светлина, танцуват в кръг до утринта. Магията им в мен гори – не знам дали ще се върна дори. Сърцето ми отнеха с лекота, с усмивка тиха – нежен грях. Сега съм част от техния свят – завинаги оставам тук с тях. Самодива съм аз. Куплет 2: Тревите пеят древен зов – всеки стъпил тук, става тяхна любов. Разтваря се времето в песен с ритъм див – опасен, но чудесен. Горският мрак се превръща в злато, когато докоснеш крилото на нощта. Те не прощават, не забравят – те обичат, но никога не оставят. Припев: О, самодиви в лунна светлина, танцуват в кръг до утринта. Магията им в мен гори – не знам дали ще се върна дори. Сърцето ми отнеха с лекота, с усмивка тиха – нежен грях. Сега съм част от техния свят – завинаги оставам тук с тях. Самодива съм аз. Смях ехти през сребърни листа, гласовете им идват от приказна мъгла. И те викат през нощтааааа... Пламти сърцето ти – диво, сякаш огън е открило. Всяка крачка – нов магичен път в света им – тих, вечен и спокоен. Бридж: Ще се изгубя ли, или ще се родя? Между светове – без път назад. Сърцето ми пее сега заедно с тях – в самодивската гора, вечна и млада. (приглушено) самодиви, в мен живейте, сънищата ми – вие пленете. Вечна нощ и златен прах – танцувам в гората заедно с вас.