Гласът на Планината

(Куплет 1) Сред мъгли и вечен сняг, чух глас, отекнал в мрака пак. Вятър шепне стари тайни, душата трепва, спира – знай ми. (Припев) Гласът на планината ме зове, през векове, през време и небе. Към древен храм, където чакат в мрак духовете – съдбоносен знак. (Куплет 2) Крачка след крачка, в снегът, светлина, пътят ме води без да знам къде ще спра. Ехото крие древна мъдрост в звук, все по-близо, все по-дълбоко в бряг и вкус. (Припев) Гласът на планината ме зове, през векове, през време и небе. Към древен храм, където чакат в мрак духовете – съдбоносен знак. (Бридж) И там, пред вечността, направих своя избор сама – между миналото и съдба, между глас и тишина... Гласът на планината не мълчи – в сърцето ми звучи… завинаги