СКРЪБТА: как тъгуваме [Vox Nihili със Стоян Ставру]

„СКРЪБТА: как тъгуваме“ (23.06.2025) Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Милена Манова и Стоян Ставру обсъждат: Защо скърбим? Какво се случва с преживяването ни за време, когато скърбим? Какви са различните начини за скърбене и какво представлява „дневникът на скръбта“? През какви фази преминава процесът на скърбене? Каква е разликата между траур и меланхолия (Фройд)? Конкурират ли се ритуалите и психолозите в пространствата на скръбта? Как скръбта е свързана с дълга и вината и допустимо ли е да се радваме след загуба? Имаме ли право да кажем за мъртвия нещо лошо („за мъртвия или добро, или нищо“)? Какво представлява dark tourism? Как скърбенето е свързано с раждането на градовете? Какво представлява мета-скръбта и скръбта за скръбта? Какво представляват политиките на скръбта (Джудит Бътлър)? Защо скръбта е присъстващо отсъствие и конституираща травма (Жак Дерида)? Как Западът се отнася към смъртта и защо са ни нужни притчи от Изток? Как скърбим по време на война? Как се различават индивидуалната от колективната скръб? Какво означава да скърбим и защо скръбта не е просто лична емоция, а дълбоко човешки и политически акт? В разговора обсъждаме скръбта като присъстващо отсъствие – нещо, което не само бележи загубата, но може да ни промени из основи. Разговаряме за това как скръбта разрушава линейното време и ни въвлича в повтарящо се настояще на отсъствието, как различните култури и епохи структурират процеса на скърбене: от ритуалите за инициация до личните „дневници на скръбта“. Разграничаваме траура и меланхолията според Фройд, обсъждаме съвременната конкуренция между психотерапията и обредността, както и напрежението между паметта, вината и правото на утеха. Скръбта се оказва не само афективна, но и етична форма на вярност към мъртвияо. От dark tourism до мета-скръбта, от градовете като пространства на памет до политиките на скръбта у Джудит Бътлър – ще се опитаме да разберем защо не всички животи заслужават да бъдат оплаквани. С помощта на Жак Дерида мислим скръбта като конституираща травма, а с оглед на съвременните войни и дигиталната епоха питаме: как скърбим, когато мъртвите не изчезват напълно? Един епизод за границите между любов, истина и забрава. Разговора може да чуете ТУК. Допълнителни материали: Дневник на скръбта (книга), Ролан Барт, прев. Валентина Бояджиева, Агата-А, 2010 (линк); За скръбта и скърбенето (книга), Елизабет Кюблер Рос и Дейвид Кеслър, прев. Евелина Андонова, Издателство „Изток-Запад“ (линк); Живот след смъртта (книга), Елизабет Кюблер Рос, прев. Вяра Тимчева, Издателство „Кибеа“ (линк); За смъртта и умирането. Какво можем да научим от хората, които си отиват от живота (книга), Елизабет Кюблер Рос, прев. Станислава Миланова, Издателство „Кибеа“ (линк); Пътят на сълзите (книга), Хорхе Букай, прев. Мариана Китипова и Ева Тофтисова, Издателство „Хермес“ (линк); Mourning and Melancholia (Trauer und Melancholie) (книга), Sigmund Freud, 1917 (линк); Precarious Life: The Powers of Mourning and Violence (книга), Judith Butler, Verso Books, 2004 (линк); The Work of Mourning (книга), Jacques Derrida, University of Chicago Press, 2001 (линк); Gravity and Grace (La Pesanteur et la grâce) (книга), Simone Weil, Routledge Classics, 2002 (линк). Представяне на госта: Милена Манова е психолог (СУ „Св. Климент Охридски“) и сертифициран практикуващ психотерапевт от 2000 г към WAPP (Световната асоциация по позитивна психотерапия). Преподавател и супервайзър по позитивна и детска психотерапия. Управител на Институт по позитивна психотерапия. Председател на БАТА (Българска асоциация по Транзакционен анализ). Дългогодишен преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на книгата „Хиперактивното дете“ (2010, 2012), Креативна кутия „Бърза помощ за родители“, “Емоционални карти“, карти Позитум, Наръчник по Транзакционен анализ. Съавтор на „Защо все аз?“ – Терапевтични приказки за деца и родители, статии в научни издания. Най- новото й издание е интерактивната книга – игра „Усещам, мисля, разбирам…своето тяло“.