Граите (РАДИКАЛНАТА СТАРОСТ) [Vox Nihili със Стоян Ставру]
„Граите [РАДИКАЛНАТА СТАРОСТ]“ (07.05.2025) Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Чудовища“. Коренът на латинската дума за чудовище, monstrum, се свързва с ядрото на глаголите „показвам“ и „мисля“. Отвъд границата на представимото, отвъд предела на въобразимото, в пустошта на неназовимото се таи чудовищното. Чудовището – това, което не може да бъде въобразено, но което се показва; това, което не може да бъде мислено, но което мисли (в нас). Чудовището – там където мисълта пропада, или там където мисълта започва. Чудовището, обсесивна тема на философията и на изкуствата, навлиза в пространството на Разума – на Ratio и специално на подкаст серията „Vox Nihili“. Ако ви е любопитно да узнаете какво можем да кажем за чудовищата, разглеждайки различни техни представители и анализирайки конкретните им „биографии“, следете епизодите. Темата се организира по идея на Боян Манчев и Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат: Кои са Граите и какво правят с едно око и с един зъб? Какво представлява старостта и може ли да бъде разхубавена? Как героите „решават“ проблема със старостта? Защо Херакъл с бори срещу Герас? Естествена ли е старостта? По-свободни ли сме, когато се пенсионираме? Защо старите жени често се изобразяват като… вещици? Кой е кентавърът Хирон и какво го кара да се откаже от своето безсмъртие? Има ли разлика между старостта на мъжете и старостта на жените? Какво може да научим от възрастните хора? Как етиката на крехкостта може да промени света за добро? Трябва ли да има закон за възрастните хора – така, както има Закон за закрила на детето? Има ли алтернатива размяната? Защо старостта е едновременно проклятие и награда? Граите са три сестри, деца на Форкис и Кето и част от тяхното „чудовищно семейство“, сред които са Горгоните и морското чудовище Сцила. Граите са същества, които са стари още с раждането си, но телесния им разпад – те споделят едно око и един зъб, което използват последователно, се съчетава с безсмъртия. В разговора проблематизираме старостта не като биологичен край, но и като философско предизвикателство и политическа възможност. Разглеждаме митологичните фигури на Граите, Герас, Ламия и Хирон като образи на пределната човешка уязвимост, в която се срещат болката, мъдростта и истината за времето. Героичната логика на войната и подвига, блокираща смъртта чрез безкрайно страдание, се противопоставя на смирението на старостта, което допуска края като форма на справедливост. Специален акцент поставяме върху женската старост, демонизирана и обезценена, явяваща се радикален образ на нашата споделена екосистемна уязвимост. Ако искате да погледнете по друг начин на старостта…, слушайте ни. Разговора може да чуете ТУК. Допълнителни материали: A Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology (книга), William Smith, 1867 (линк); The Coming of Age Paperback (книга), Simone de Beauvoir, 1972 (линк); The Palgrave Handbook of the Philosophy of Aging Hardcover (книга), Geoffrey Scarreу, 2016 (линк); Обещанието 2020: закони за онези, които напускат Омелас (статия), Стоян Ставру, Социологически проблеми, 2019, № 1, с. 115-139 (линк); Старост (подкаст), Вокс Нихили, Рацио, 19.06.2023 (линк). Представяне на госта: Проф. д.н. Боян Манчев е български философ, изкуствовед, културен теоретик и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Нов български университет и в Берлинския университет за изкуства. Изследователските интереси на Боян Манчев са съсредоточени в областта на онтологията, философията на изкуството и политическата философия.