Първите вождове и писмените знаци от Халколита. Епизод 9 от "Варна - познатата и непозната..."

Епизод 9 от поредицата "Варна - познатата и непозната морска столица на България" среща зрителите с няколко интересни истории от Праисторията. В първата част на предаването, именитият археолог Владимир Славчев представя историята на Втория Варненски Халколитен некропол. Той е от периода на средната каменно-медна епоха, тоест е по-ранен от първия некропол, в който са открити прочутите златни съкровища. Макар находките в него да са значително по-скромни, като брой, те също са изключително интересни. В гроб №3 на некропола е бил погребан мъж, на възраст между 35 до 40 години, който носи белезите на висок престиж - златни мъниста, медни гривна и пръстен, нефритена игла за коса, колан изработен от миди Спондилус, украшения от минерални мъниста и други. Но показател за по-виското му място в йерархическата структура на местното общество е положения на гърдите му скиптър - бойна брадва, чиято глава е била изработена от рог на елен. Изключително добре полирана и добре огладена, с красив, но много тънък и крехък връх, тя е била неизползваема в реален бой. Но е документирала високото място в обществото, показвала е, че той е водач на местните жители и уменията му на пълководец. Тя доказва и приемствеността между групите обитавали тези земи и погребани в двата варненски халколитни некропола, включително на политическо ниво. Пример за това е откритото тяло на вожд в гроб №43 на I Варненски халколитен некропол, върху чиито гърди също е положен скипът-бойна брадва, но вече с каменна глава и украсена със злато дръжка и редица други белези на престиж, близки като значение с тези от гроб №3 на II Варненски Халколитен некропол. Тези две находки водят до революционни промени в разбиранията за Праисторията. Те показват, че за първи път в човешката история се появява една нова група хора, които разполагат с административна власт спрямо останалите. Бойната брадва по принцип е интересен предмет от историята на човечеството, защото е първото оръжие изработено от човека за борба със себеподобните му. По-ранните като създаване - стрели, копия и ножове са били с първична цел лов и обработка на месото от дивеча. Бойната брадва обаче е неизползваема за подобни дейности, с нея няма как да ловуваш елен или дива свиня, тя е предназначена за близък ръкопашен бой срещу хора, обясни главен асистент дин Владимир Славчев. Намерената в гроб №3 на II Варненски Халколитен некропол показва още, че административната власт е имала за основа бойните и лидерски способности на човека. Във втората част на предаването са показани два крайно любопитни предмета, които се съхраняват във фонда на отдел "Праистория" на Археологическия музей във Варна. Първият от тях е артефакт придобит след откупка (2012 г.), за който се знае, че е бил открит в околностите на Девня. За съжаление, по тази причина няма как да се проучи мястото на находката и да се направят по-ясни изводи за нея. Предметът е петоъгълен, с кубична форма, като всички страни са изпъстрени със знаци и предвид редица белези се датира към каменно-медната епоха. Друг подобен артефакт към момента не е откриван по нашите земи, което го прави изключително загадъчен. Възможно е той да бъде едно от доказателствата за форма на писменост/знакова система през каменно-медната епоха, теория, която се коментира усилено през последните няколко десетилетия. От Северозападна и Южна България има находки с пиктограми, но те са във формата на плочки. Предвид подреждането им, може да се съди, че те не са част от украсата, а по-скоро имат някаква смислова натовареност. Подобно е положението и с този предмет, който е крайно нехарактерен, несиметричен. Прекрасен артефакт от фонда, който скоро може да намери място и в постоянната експозиция е култова масичка от новокаменната епоха (Неолит). Тя е с триъгълна форма и изящно изработена животинска глава за украса, вероятно на агне или яре. Сътворилият култовата масичка е успял да оформи дори устата на животното. В обособеното "легенче" на съда, древните хора са изпичали храна. Пушекът от жертвоприношението е отивал като дар при боговете, а приготвения продукт е бил консумиран. Подобни практики са описани и в древногръцките хроники. Според друга теория, тези съдове са били използвани за светилници, но изящната изработка съчетана с допълнителна украса, по-скоро насочват към разбиране за култов предмет, а не за вещ за всекидневна употреба.