Средновековна испанска керамика във Варна и пръстена на Тодор-Васил. "Варна - познатата и непозната"

В Епизод 10 от поредицата се представят няколко интересни артефакта от българското Средновековие. Първите четири от тях са част от фонда на Археологическия музей и за тях разказва гл.асистент д-р Мария Манолова - Войкова. И до днес историци и археолози са разделени в мненията си, за какво се е използвала т.нар. "тегленица" - керамичен съд със специфична форма, включваща куха дръжка и отвор на върха. Според част от учените, предназначението е било придобиване на етерични масла, които са се вкарвали в съда посредством кухата тръбичка и са се утаявали. Според различни източници обаче, включително такива документиращи практики от Гърция от XIX век, тегленицата е била съд за пренасяне на течности, най-вече вино. Тъй като то се е съхранявало основно в големи питоси, с цел да не се окислява, в капаците са били оставени малки дупчици, през които се е поставяла сламка. В следствие, тя е прокарвана в кухата дръжка на тегленицата и е запълвала съда с вино, което е можело да се налива в чаши през малкия отвор на върха. Отлично запазена "тегленица" е открита от археолозите при проучванията на крепостта Петрич кале, край село Разделна. Тя е една от малкото цели находки от този вид у нас. На същия обект са извадени на бял свят и няколко отлично запазени светилника, различни по форма и вид. В отговор на въпрос на водещия, колко броя са били необходими, за да осветят едно средновековно жилище, гл.-асистент Манолова-Войкова коментира, че в тази епоха всекидневните помещения са били малки - в повечето случаи около 10-12 квадратни метра и вероятно един светилник е бил напълно достатъчен, предвид факта, че в много жилища е имало и пещи за готвене, отопление и осветление. Друг любопитен артефакт, открит там е керамичен съд с чучур и три дръжки. Поради нехарактерните вид и форма, това е предмет показващ по-високи материални възможности на собственика, тъй като според епохата се е приемал за луксозен. Предполага се, че съдът е вносен, но предвид развитото по българските земи грънчарство, има вероятност подобни модели да са били изработвани и наши майстори. Във фондът съхраняващ средновековни артефакти се пази и крайно любопитна находка, която сама по себе си, разказва цяла история. Тя е открита при проучванията на Римски терми през втората половина на XX век, заедно с редица други керамични съдове. Това са части от съд, изработен през XIV век на хиляди километри от Варна - в далечна Испания, който е реставриран, за да се покаже формата му. Това е известната люстрова керамика от Валенсия, разясни гл.-асистент Манолова Войкова. Тя уточни, че конкретния модел спада към известната група "Пула", която се датира от 1330 до 1380 година. Как този луксозен за времето си съд е преминал хилядите километри от Испания до България? Това вероятно е станало в следствие на търговските връзки, които цар Иван Александър развива активна търговска дейност с италианските градове-държави. През 1346 година, владетелят сключва договор с Венеция, с който им дава право да имат свое представителство и своя църква в България. Те избират да ги разположат във Варна, тъй като и по онова време, градът е един от центровете, от които към Константинопол се изнася добруджанско жито, което са слави "с добро качество при не много висока цена", както е посочено в историческите извори. Така, изнасяйки различни продукти от Варна, венецианците започват от своя страна да внасят луксозни стоки от различни места. По-късно в този процес се намесват и генуезците. Благодарение на активната търговия, няма как да се каже какъв точно е бил етническия облик на Варна през XIV-XV век, но със сигурност е бил много пъстър, коментира гл.-асистент Манолова Войкова. Люстровата керамика е била изключително луксозна, със специфични багри, дължащи се на включените в сместа метални окиси, които след изпичането придават на съда специфичен отблясък на съда. Втората част на епизода е посветена на артефакти, които са представени в постоянната експозиция - съкровището от село Козлуджа. За него разказва Станислава Лазаренко, уредник в Археологическия музей. То е намерено в началото на XX век. датирано е от втората половина на XVIII век. Включва редица накити, които не са от ценни метали, но са с изключително изящна изработка. Може би най-любопитни от тях са два "сукая" - невестенски венец-диадема и един пръстен. Сукаите навлизат в българските традиции чрез връзката с ромейската аристокрация - първо сред болярството, а след падането под османски гнет и сред народа. Пръстенът също е изключително любопитен, защото е печат с надпис "Тодор-Васил" и датировка 1767 г. Наличието на предметите показва, че по това време във Варненско живеят образовани и заможни българи. Те обаче напускат региона заради започналите Руско-турски войни. Българското население се завръща по тези земи едва след повече от половин век.