ЗАЩО ПОНЯКОГА НИ Е ИЗГОДНО ДА СТРАДАМЕ?

Добре дошли! Днес ще си говорим за една от онези теми, които никой не иска да си признае, но всички преживяваме. Ще говорим за това как – без да го осъзнаваме – често стоим в болка, защото… тя ни носи нещо. Да, точно така – има моменти, в които страданието всъщност ни служи. Но не по начина, по който си мислим.“ Психологията нарича това вторични ползи – това са несъзнавани бонуси, които получаваме от една иначе неблагоприятна ситуация. Когато стоим в негативно състояние – било то тъга, вина, хронична тревожност, жертвено поведение – ние понякога си осигуряваме неща като: • внимание (някой най-накрая ни забелязва), • съчувствие (не сме сами в болката), • избягване на отговорност („не мога сега, нали съм зле“), • отлагане на промяна (тя е плашеща!), • оправдание за бездействие („нямам сили“). Това не ни прави слаби. Това ни прави човешки. 🔹 "Каква е тази изгода, която ви кара да не пуснете болката?" 🔹 "Какво ви носи това състояние, което уж не искате?" 🔹 "Кого държите в живота си, защото той е свързан с болката?" 🔹 "Каква част от идентичността ви се храни от тази роля?" (Например: „аз съм винаги търпеливата“, „аз съм спасителката“, „аз съм жертвата“...) „Когато осъзнаеш, че страданието ти има вторична изгода, имаш две възможности: 1. Да останеш там съзнателно – вече знаеш защо го правиш. 2. Да си зададеш въпроса: Мога ли да си набавя това нещо – любов, внимание, грижа – по зрял начин? Защото не е нужно да страдаш, за да получиш грижа. Не е нужно да се жертваш, за да бъдеш обичан/а.“