БРУТАЛНАТА СМЪРТ на Йозеф Сталин
Между хиляда деветстотин четиридесет и пет и хиляда деветстотин петдесет и три г. Йосиф Сталин превръща властта си в абсолютен личен култ. Той елиминира реални и въображаеми врагове, планира тайни чистки, масови депортации и етнически преследвания, докато здравето му се влошава мълчаливо. Параноята нараства със същата скорост, както и изолацията му. Той шпионира собствените си министри, страхува се от отрови и стига дотам, че затваря собствените си лекари. Съветската държава се превръща в проекция на болния му ум. На едно март хиляда деветстотин петдесет и три г. диктаторът се срина сам в резиденцията си. В продължение на четири дни обкръжението му се колебаеше да действа. Медицината пристигна късно. Политиката – още по-късно. Агонията му разкри празнотата, оставена от режим, изграден върху страх. Сталин умря, но сянката му остана: монументално погребение, ожесточена борба за власт и обратна чистка запечатаха края му. Осем години по-късно той щеше да бъде погребан отново. Не с пръст, а с мълчание. Кой позволи на Сталин да умре? Как тялото му беше използвано като политически инструмент? И защо държавата, която самият той създаде, реши да го заличи от собствената си история? ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Този документален филм е представен в образователен и исторически контекст. Не толерираме и не насърчаваме омраза към която и да е група хора, насилие или каквато и да е политическа идеология. Осъждаме тези събития, за да не се повторят никога. НИКОГА ПОВЕЧЕ.
