Средна скорост – ще преборим ли безобразията по пътищата с новите санкции?
От началото на септември по пътищата в България действат нови правила. Най-съществената промяна е въвеждането на контрол на средната скорост. Досега камерите следяха само моментното превишаване, но вече ще се отчита за колко време автомобилът изминава определена отсечка. Ако времето е по-кратко от допустимото – значи сме карали по-бързо от разрешеното. Тол камерите и други сертифицирани устройства ще засичат тези данни, а първоначално системата ще работи на около 50 участъка от магистрали и скоростни пътища. Промените не спират дотук. Завишени са и глобите за нарушителите. Ако превишим скоростта с над 40 километра извън населено място, глобата вече е 600 лева, а книжката се отнема за два месеца. При повторно нарушение – санкцията става двойна. За неспиране на знак „Стоп“ глобата вече е 100 лева, а за шофиране без документи – 30 лева вместо досегашните 10. Въвежда се и условие – ако собственикът на автомобил има неплатени електронни фишове, колата няма да може да мине технически преглед. Новите изисквания засягат и пешеходците. Забранено е да се върви по мостове и тунели без тротоари, както и да се пресича пред или зад автобус, спрял на спирка. В жилищни зони и около училища се въвеждат специални ограничения – 20 или 30 километра в час, за да се намали рискът от тежки инциденти. Всички тези промени поставят важни въпроси. Ще намалят ли наистина катастрофите по пътищата? Или ще остане усещането, че целта е просто да се събират повече глоби? Как ще се гарантира, че камерите отчитат коректно, и какъв ще е механизмът за оспорване на грешни фишове? Още по-важно – какво ще се случва със събраните средства? Ще бъдат ли инвестирани обратно в пътна безопасност – в ремонти, в по-добра маркировка, осветление и кампании за обучение? Или ще потъват в бюджета, без видим резултат за хората? Новият закон може да бъде полезен инструмент. Но сам по себе си той не е достатъчен. Без последователен контрол, без прозрачност за изразходването на средствата и без промяна в културата на движение, рискът остава. Защото безопасността на пътя не се измерва само в глоби и забрани. Тя е въпрос на уважение – към правилата, към другите участници в движението и най-вече – към самия живот.
