Ина Иванова в Близък прочит

„Пътят не е ли река, тръбят отчаяните. Пътят е кръг, премълчаваме.“ Ина Иванова ни гостува, за да поговорим за „нещата, за които мълчим“ и за едноименната (нейна нова поетическа) книга. Какво крием от другите и от себе си? Какво остава неизречено? Можем ли да го забравим? И как да забравим отчаянието, и дали паметта оцелява в „косвени белези“? А дали „оставането“ е „чиста метафора“? 27 януари, 18.30 ч., Melon. *** „Нещата, за които мълчим“ е най-силната, открояваща се не само измежду текстовия комплекс на авторката, но и стърчаща измежду плеядата на запомнящите се съвременни български поети. Поезия за дълги разговори в читателската рецепция.“ Йорданка Белева „Тази крехка книга пътешества между летата на срамежливото порастване и зимите, които си отиват без предизвестие. В междусезонията ѝ се е сгушил един свят, който не знаем колко и дали ще трае, но е спасителен тук, сега. Обостря сетивата. Усещаме пулсациите му през призмата на болките – минали и настоящи, носталгични, живи. Забавяме, съзерцаваме, изричаме имената на състояния, назоваваме онова, за което досега сме мълчали. „Облягаме тъгата си“ на другия. Притихнали.“ Невена Дишлиева-Кръстева (за „Нещата, за които мълчим“) *** Скръбта влиза в живота ти гола като новородено, чиста като хирургически срез, затваряш очи, не знаеш друг начин да я направиш незабележима, криеш я в тялото си – малка рибка, която не умее да е невидима, тя е Йона, ти си китът, историята е библейска, казваш си, но от това не боли по-малко. Само неясните очертания на тялото ѝ предизвестяват: излиза вятър, стой в себе си. Ина Иванова © БЛИЗЪК ПРОЧИТ facebook.com/reading.closely instagram.com/reading.closely #литература #книга #поезия #култура #инаиванова