Пияни Ученици беснеят и слушат Чалга до сутринта безнаказано до училище във Варна!

Поколение на чалгата, водката и евтините мечти! Моля ви, не позволявайте това да се случи и тази вечер Имаме проблем. Не е нито ситуационен, нито ценностен. Проблемът ни е цивилизационен – създаваме нация и поколение, чиито предели на желанията достигат до евтини мечти за хубава кола, посещение на чалга клуб, което включва потребление на бутилка водка и нов смартфон. Дори си имаме цял студентски квартал, където това е върха на гъзарията. Но това е друга история. Обществото няма сериозен проблем Да, проблемът ни е цивилизационен – всеки, който има акъла и силата да се справи сам, е стъпкван от системата. Системата, чиито сенки деформират всичко нормално. Това не е от днес, вчера или 25 години. Това е период от 70 години, през който на преден план изкарват лакеите и мързеливите, за сметка на работливите и кадърните. Нищо чудно, че създаваме в училищата и университетската нация на евтината слава. Ама то каква нация да създадеш с учителки като... Няма да заема ролята на морален стожер, който ви казва от висотата на вашата катедрала, как да гледате децата си. Ще ви препоръчам само едно – всяка вечер си лягайте и всяка сутрин се събуждайте с мисълта какво бъдеще искате за децата си. Ако желаете бъдещето на децата ви да стигне до продавач на сергия в Илиянци – моля, продължете да ги възпитавате по този начин. Ако случайно имате останал някакъв инстинкт за самосъхранение, вие моля да помислите в какво сгрешите. Защото не ви е виновно само училището или Бараковките. Вината е и вашата – никога не ги научихте да ценят красивото, различното, чуждото. Не, вие научихте децата си, че няма проблем да използвате вашата далавера. Научихте децата си, че няма смисъл иначе да работите усърдно, защото така или иначе ще им платят недостатъчно. Научихте децата си, че няма нужда да се трудят – и без това са прецакани. Вие, скъпи родители, създадохте поколението на чалгата, водката и евтините мечти. А какво трябваше да направите? Много просто – да ги заведете в театъра. Или на изложба. Или на концерт. Да им подарите книга. Да им подчертаете вниманието. Толкова. Нищо повече. Спрете да обвинявате другите за вашите беди. А се вземете в ръце и се опитайте да промените нещо. Нещо малко. Залесете градинката пред блока ви. Боядисайте спирката до вас. Дарете старите си дрехи. Упътвайте неориентиран турист. Гласувайте по съвест и с разум. Дайте пример на децата си, че живота е нещо повече от заветната диплома за висше и апартамент в краен столичен квартал. Че трябва да имате мечти. И да се борят за тях. Non scholae sed vitae discimus. Ние се учим не заради училището, а заради живота. Тази латинска сентенция стоеше на входа на гимназията ми. Думи, чиито дълбок смисъл беше избърсан от пода на нейната кръчма в Студентски град, заедно със салфетките от партито предната вечер. Моля ви, не позволявайте това да се случи и тази вечер. Желая Ви приятно гледане!