Bisollini - Грешната нота (Dark Symphonic Metal Cover)

🎵 Описание на песента Този аранжимент на „Грешната нота“ добавя мрачно симфонично измерение към тежкия рап флоу. Върху епичния апокалиптичен звук се издигат тежките истини за живота. Финалът идва с „грешната нота“ – най-правилната грешка във Вашия живот, в който всички отчаяно се опитват фалшиво да изглеждат „правилни“. Текстът е изповед, въпрос и присъда едновременно – за фалшивите образи, за падналите маски и за търсенето на истината. Това е песен за борбата, за гнева и за свободата – за сблъсъка между „правилното“ и „грешната нота“, която може да се окаже най-истинската. ❗ Важно уточнение Това е кавър, направен с помощта на AI. Правя тези опити с удоволствие и с уважение към оригиналните автори и тяхната музика. 🎧 Хареса ли ти този AI експеримент? Дай лайк, абонирай се за канала за още, и сподели в коментар какво усети и как ти прозвуча. 🎸🔥 📜 Текст на песента: С две думи само – Бенгала, без Бисолини. Две лица стояха зад Kingsize седем години. И пак имам к’во да кажа, има думи неказани, още няколко стотин легенди недоразказани. Много семпли запазени, много емси-та смазани, много смешни мутренца има недоразмазани. Кой ги запази – шаблончета некадърни, фрази? Аз ли плюя по вас, или светът ви мрази? Или съм просто разстроен, че на върха ме няма? От това, къде съм, някак си просто не става драма. Не съм аз този, дето плака за неуспеха, не съм и този, от който можеш да чакаш утеха. Дали късметът гръб обърна ми, или аз на него? Дали срамът е жалък, или шибаното его? Опасен, неизвестен, или отвсякъде ясен е? Животът – к’во ще кажеш – брутален или прекрасен е? За пътя – к’во – тесен или чудесен е? Съдба като на филм или като на песен е? Няма как да знам какво е за вълка гората. Не мога и за рибата да знам к’во е водата. Не знам и за облаците к’во са небесата, и слънцето не знам как гледа на луната. Вратата може ли да съществува без стената, или да падат нагоре през есента листата? Щеше ли да има светлина без тъмнината? Как да има дума „мир“ без думата „войната“? Не си ли се питал дали животът не е просто заблуда? Не си ли си мислил, че точно нормалната всъщност е луда? За нереално честно – попарата от една страна. Сънувал реално си, сънувал във реалността. И ден след ден борбата е да е щастлив животът. Дали пък най-добрата всъщност не е грешната нота? И к’во, че жив съм? И к’во, ако не бях раждал се? Нероден живял, умрял, петдесет пъти прераждал се. Дали не мога просто, щото не вярвам, че мога, или проблемът е в това, че не искам, а не че не мога? Наркоманът вижда розов момент в думата „дрога“. Сега разбра – изложиш ли всичко, губиш облога. Самият израз „абсолютно щастие“ носи тревога. Това, че срещу теб е най-добрият, не значи „не мога“. Колко гледни точки има всяко от нещата, и въпреки че знаем, пак избираме само едната. Какво, ако изгубя сто пъти подред играта? И к’во, ако хиляди пъти спечеля войната? Какво, ако за две стотинки си продам душата? И как – няма – ако това е цената за свободата? Дали съм мразил някога, дали обичал съм, или лъжи твърдял съм и истината отричал съм? За някакъв запис чух, разнасял си го с месеци, оценката на хората си чакал за себе си. Какво помисли, като ти казаха: „Рапър – бесен си!“ Дори не разбра иронията в човека – „Бесен си!“ Дали със мене, пред мене, или зад мене си? Поне един трак създай да напълниш себе си. Като съвет го приемай, не като упреци. Имам нужда понякога сам да се питам: „Луд ли си?“ Да питам: „Аз ли съм? Друг ли съм? Пас ли съм? Кажи ми – прав ли съм? Враг ли съм? Брат ли съм? Дори ако греша – кажи ми – психопат ли съм? Какво от това, дори и шах да съм, и мат да съм.“ Не се старая да бъда полезен на обществото, щото едва ли за мене му пука на някой от обществото. Не бях смятал мнение да давам за вас, приятел – кой какво правил, дали е предател или създател. К’во съм искал – до стената никой не съм притискал. Най-доброто човек създал, когато наистина искал. И щом застана от грешната страна – ела, кажи ми: „Предател долен“, ако сложа цена на мойте рими. Сложи ме пети, десети, петнайсти – най-отзад. За мене музиката си е музика, бе брат! Да го духа парата – няма цена творбата. Следвах душата и истината открих във свободата.