Бях изгонен от родителите си заради тайна – 15 години по късно, те почукаха на вратата ми

Това, което си спомням най-много от този ден, не беше писъкът, шамарът или затръшването на вратата. Беше звукът от завъртането на ключа отвътре. Студено. Жестоко. Окончателно. Сякаш някой запечатваше гробница. Моя. Майка ми заключи вратата, сякаш някой затваря гардероб, пълен с неща, които вече не иска да вижда. А аз? Бях оставен там. Отвън на историята. Без обяснение. Без прошка. А причината? Тайна, толкова банална, че днес се чудя дали е била истинска или просто удобно извинение да се отърват от мен.