КОЛКО ВРЕДНА МОЖЕ ДА БЪДЕ „ПРЕКАЛЕНО ДОБРАТА МАЙКА“?

"Добрата майка" – тази, която е винаги налична /физически, но емоционално често не е така/, винаги грижовна, винаги жертваща се, винаги знаеща по-добре – може да бъде вредна, когато: 1. Подменя идентичността на детето: • Всяко "аз ще направя това за теб или вместо теб" дава посланието: Ти не можеш сам! • Детето израства с усещането, че собствените му желания са по-малко важни, защото мама знае най-добре всичко. • Създава се вина за отделяне: „Ако обичаш майка си, ще останеш до нея, ще й угодиш.“ 🔻 Резултат в зряла възраст: трудност да взема решения, страх от автономия, хронична вина, несъзнавана лоялност към майката, което неминуемо ще попречи на взаимоотношенията с партньори. 2. Тя задушава с грижа – вместо да обича свободно: • „Аз знам какво е най-добре за теб“ • Превръща детето в проекция на себе си • Реално не вижда истинския човек, който то е, а образа, който иска да види. 🔻 Резултат за детето /а също и като вече възрастен човек/: слаб контакт със себе си, усещане, че „не живея собствения си живот“. 3. Тя не допуска провал или грешка: • Постоянно „пази“ детето от трудности, дори и когато то е вече голямо и така не му позволява да изгради устойчивост, самоувереност, граници. • Отнема шанса за развитие през опит. • Дори когато детето й е вече голям човек със собствено семейство, тя може да продължи да прави това или пък да го изисква от партньора/рката на дъщеря си или сина си. 🔻 Резултат: зависимост, страх от провал, липса на вътрешна сигурност. 4. Тя се жертва – и иска признателност: • Майката, която винаги е давала, но скрито очаква, че детето ще ѝ върне: внимание, благодарност, послушание. • Това е форма на емоционална манипулация. 🔻 Резултат: деца, които израстват с хронична вина и страх да не разочароват. ✋ Важно уточнение: Това не е „лошата“ майка в класическия смисъл, такава , която от пръв поглед се вижда, че не я е грижа много за детето й. Говорим за така наречената „твърде добра майка“ – тази, която прекалено се грижи за детето си, но всъщност тази грижа е в неин, а не в интерес на детето. Обикновено грижата е физическа, но емоционалната грижа е за нея самата, тя да се чувства, че държи всичко под контрол, за да не й се наложи да преживее нещо, което не иска или не може да понесе. Всичко това не е толкова видимо, защото е замаскирано през грижата и любовта, поне на външен план. Това е майка, която: • няма граници между себе си и детето; • не толерира различие; • обича при условия; • вярва, че знае по-добре от самия живот какво е „добро“ за детето ѝ. Няма идеални майки, няма идеални хора. Но има хора, които се замислят, че може би тяхната истина не е задължително истина и за другите. Има майки, които когато видят подобно видео, могат да се замислят дали наистина не вредят на детето си с прекалената грижа, тревога и прекаленото желание те самите да са спокойни, че детето им е добре и затова предпочитат да не му позволяват да минава през трудности и негативни емоции, чрез които това дете да порасне зрял и справящ се възрастен човек, а не да има нужда цял живот от майка, като такава майка след това търсят в партньорите си или в собствените си деца. Вижте още във видеото: Идеалната майка не е перфектна. Тя е достатъчно добра. Какво прави една майка такава – „твърде добра“, но всъщност вредна /психологическо обяснение/? Как да се справим, ако имаме такава майка? @psychologistdimitrova   / silvia200abv.bg   #добратамайка #емоционаленконтрол #семейнитравми #емоционалнaнезрялост #вътрешнодете #психологическинатиск #възпитаниесманипулация #здравиграници #семейназависимост #нездравасаможертва