Моят ЛЕВСКИ

Моят ЛЕВСКИ: Историята, Гунди, Котков… Детството през 80-те: Вероятно Най-Талантливото ни поколение с Гиби, Наско, Ники… “разформироването” през 85-та и може би единствената тогава опозиция на официалната комунистическа власт – да не викаш “Витоша”, а “ЛЕВСКИ”… “Десантът” на тяхната “Народна армия” с нашите фенове и в сектор Г… рекордният за мен сезон 87-88 без пропуснат нито един домакински мач + още няколко в провинцията… 2:0 – 3:2… също и 0:5 с четирите гола на Прасичков – и бях там до края… БЯХ ТАМ на всичко това… 90-те: Якото мачкане с рекордните резултати – 7:1, 5:0, пак 2:0 – 3:2, влакчето на Локото с 8, на тракията с 6… Великият гол на Кайзера, но и пропуснатата после за една бройка още в началото Шампионска лига (тогава само с 8 отбора)… както и най-мафиотските футболни години и литекс… БЯХ ТАМ на всичко това… Новият век с още от всичко това… и с Гонзо, Иванков, Кривия, Топчо, Йовов… с разочарованията и с пробива в Европа… Сега – няма, няма вече цееска, има Само ЛЕВСКИ София… Бъдещето… не знам… каквото дойде… надявам се и след като вече цесека умре, а Крейзи форест е баш сериозният опонент, да има за какво публиката да се върне по стадионите, а футболът да е прилично човешко занимание без лумпени хулиганщини и нацистки простотии в една като цяло по-човешка страна… и скоро България пак да ни отеснее и да имаме моменти като онзи с любимия ми гол на Кайзера срещу Рейнджърс… и… и САМО ЛЕВСКИ – българското “Добър ден” ;)