Проф. М. Стойчева: "Рискът от инфектиране с ХИВ при медиците е нищожен"
„България все още е страна с нисък превалент на разпространението на ХИВ – 3,7 до 4 на 100 000 души. 2,6 млн. души в Европа живеят с ХИВ, но болшинството от инфекциите са съсредоточени в страни извън ЕС - Русия – 54,9 на 100 000 души, Украйна – 39 на 100 000 души и Молдова – 22,8 на 100 000“. Това каза проф. Марияна Стойчева от катедрата „Инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина“ на МУ – Пловдив по време на конференцията „ХИВ вече не убива, но стигмата –да“ по повод 1 декември - Световен ден за борба с ХИВ/СПИН. По думите й за 10 години в Европа има нарастване на годишния брой случаи с 29% и на смъртността, свързана с ХИВ, с 25%. Проф. Стойчева съобщи, че в България общо ХИВ-инфектираните са 3350, като съотношението между мъже и жени е 5 към 1. „През 2020 и 2021 г. има намаление в новодиагностицираните случаи – съответно те са 199 и 180. Това са двете години на пандемията, която доведе до намаляване на броя на тестваните лица. Хората се страхуват да ходят в лечебни заведения, които са рискови за другата вирусна инфекция от COVID“, каза още тя. Проф. Стойчева подчерта, че източник на инфекцията е само човек, като той става зара̀зен 10 – 100 дни след инфектирането, а степента на контагиозност корелира с вирусното натоварване – концентрацията на вируса в кръвна. „Инфектираните остават заразени до края на живота си. Антиретровирусната терапия все още не дава възможност да се ликвидира вирусът, но ако вирусния товар е под границите на откриваемост, този човек престава да е зара̀зен за околните. В най-голямо количество вирусът се намира в половите течности, кръвта, ликвора. В ниски концентрации се намира и в слюнката, кърмата, сълзите, бронхиален и ушен секрет, но само кърмата има доказано епидемиологично значение. Основният механизъм на предаване е по полов път, чрез кръвопреливане и кръвни манипулации, наркотици, трансплантации. Следващият път на предаване е от майка на дете, като инфектирането може да стане по време на бременността. Най-рисков е моментът на раждането, но бебето може да се зарази и по време на кърмене. ХИВ не може да се предава чрез кихане и кашляне, ръкостискане, целувка, ползване на общи прибори, дрехи, спане в едно легло. Лошото е, че стигмата не е преодоляна и в медицинските работници. Много медици имат страх, а това затруднява грижата за пациентите. Нужни са специалисти от различни специалности“, каза още инфекционистът. Проф. Стойчев коментира и рисковете сред медицинския персонал, тъй като той е изложен на 3-4 пъти по-висок риск спрямо общата популация от заразяване с инфекции по кръвен път – ХИВ, хепатит В и хепатит С. Най-уязвимите групи са работещите в стоматологията, акушерството и гинекологията и хирургията, където излагането на нараняване с игра или остри предмети е съответно 30,6%, 28,9% и 18,5%. 43,4% от нараняванията настъпват от игли при зашиване на оперативни рани, 11,6% - при използване на скалпел и 10,1% - при използване на спринцовки за кръв. Най-голям е рискът за лекарите - хирурзите, включително и дентални, медицински сестри, обучаващи се и хигиенисти. „По време на прегледи ръкавиците са напълно достатъчни, за да минимализират този контакт. Много важно е да се прилагат правилата за безопасност всеки ден за всички пациенти“, каза проф. Стойчева. Рискът за пациентите за заразяване от ХИВ-инфектиран медицински персонал пък е пренебрежимо малък – 2,4 на 1 млн. медицински процедури.
