Македонският кватрал в Стара Загора
За бежанският квартал Чомлека в Стара Загора Населението на Стара Загора през 1910 г. спрямо 1900 г. нараства с 2487 жители, по всяка вероятност това се дължи на факта, че част от гурбетчиите и пристигналите техни семейства са станали законни жители на градът. Населението на Стара Загора през 1920 г. нараства с нови 3488 жители. Но това не се дължи само на български бежанци от Македония и Тракия, а и от други народности. Между 1912 – 1920 г. в градът са заселени 1954 иноверци, между които са арменци, гърци, евреи, румънци, цинцари, турци, албанци и унгарци. Евреите идват от Полша, Галиция, Украйна и Русия. Унгарците са предимно политически бежанци, дошли след разпада на Австро-Унгарската империя и унищожаването на Унгарската съветска република. Гръцките, турските и албанските бежанци в голямата си част напускат Стара Загора при следващото преброяване от 1926 г. В периода между 1879 г. до 1919 г. в пределите на днешна България се заселват близо 600 хиляди бежанци от Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини. Но чак през ноември 1920 г. ОНС приема закон за заселване на бежанците и обезпечаване на поминъка им. На всяко домакинство според него е предвидено да се даде по 50 дка обработваема земя в полските райони и до 120 в планинските, да им се осигурят жилищни и поминъчни сгради, или място за построяване на такива, отпускане на заеми до 20000 лв от Българската Земеделска банка. Отпуснатите заеми трябва да бъдат върнати в срок от 20 години. Бежанците стават собственици на имота след като изплатят напълно стойността му. От тези пари, те не могат да харчат за храна и облекло. Хубавите идеи, които се прокарват с този закон, са за количество и качество на земята, да се има в предвид мястото от което идват, условията на живот и труд където ще бъдат настанени да бъдат максимално близки, и т.н. Но хубавите идеи до настаняването в дадено населено място се изгубват по пътя или ферментират. Най-често се дават до 15 дка орна земя и 25 дка гора или слабо продуктивна земя. Независимо къде са настанени, защото свободната земя за даване се оказва недостатъчна. Чак през 1925 г. към околиите и общините се създават комисии за настаняване на бежанци в дадено населено място, чийто председател е секретар бирника, членове са главния учител и представител на общността /македонец или тракиец/. След вписването на името на бежанеца, той е длъжен на удостовери, че е такъв, и да подпише декларация за поданство и че се е занимавал със земеделие. От малкото сведения, с които разполагаме в момента за Стара Загора, е че на 15 април 1923 г. е бил организиран митинг, на който взели участие около 15000 човека, срещу насилията вършени от гърците над българи и турци, т.е. може да приемем, че в него са взели участие, тракийци, македонци и турци от градът. През есента на 1924 г. в България идва поредната вълна от бежанци от Егейска Македония. Причината за това, е че в техните села и къщи са настанени гръцки бежанци от Анадола, които започват да обработват техните земи. Но още в първите им срещи с администрацията на свободна България, срещат студенина, задържани са по гари и на открито със седмици, разделяни са родове и семейства. Новото, което е при посрещането на тези бежанци е, че те са насочени към два пропусквателни пункта – Свиленград и Петрич. Но пункта при Свиленград се оказва неподготвен тъй като при наплив от 300 домакинства те остават за дълго време на открито при дъжд и сняг и най-често гладни, до откриването на хранителен пункт на Червения кръст. Причините за това може би се корени, че към Министерствата на Земеделието и на Вътрешните работи се създават отделни комисии, за настаняването на бежанците, Първата отговаря, за тези които ще бъдат заселени в селата, а втората в градовете. През ноември 1925 г. министър председателя Александър Цанков, заявява че към момента са настанени 16000 домакинства и има 12000 ненастанени, т.е. за периода от август 1924 до средата на 1925 г. в страната идват 28000 домакинства. Често срещано явление в бежанската тегоба е да престоят известно време в дадено населено място и след това насилствено да бъдат изселени и препратени в друго, където ще бъдат пак оставени на открито и без работа за дълги месеци.
