Душа

Музика, текст: Пламен Сивов Албум: "Градовете, в които ни няма" (2020) Свалете албума във високо качество - https://bit.ly/3ovKkUG
Песните на Пламен Сивов: https://push.fm/fl/plamen-sivov
   / @plamensivovmusic   *** Тя заспива и слуша от върха на живота нещо тайно за мене, нещо свое отвъд. И светът се подрежда и мъдро, и кротко – ето ти корени, ето ти кости, ето ти плът. Тя обича през пръсти, тя понякога плаче, пълноводни реки покрай нея текат. Носи в шепа надежда, както носи се вятър – ето ти зрение, ето ти памет, ето ти път. Най-самотният ангел стана твоят хранител. Светла моя душа, как ли стигна дотук? Бедна моя невесто, побеляла от чакане, ето ти залези, ето ти бури, ето ти дух. Утолена е всяка невидима жажда, всяка болка укротена е с ласка и вик. Бисер нежно отвътре свойта мида изяжда – ето ти удари, ето ти спомен, ето ти лик. Но човек за човека е храм и ограда, буря в чашата с мляко, огнище във сняг. Само себе си чака, който чака на прага. Ето ти истина, ето ти вино, ето ти хляб. И докрай пренаселен е самотният остров с приказливите зидове. Шумен подслон. Някой предано вика към тебе от моста: Ето ти камъни, ето ти къща, ето ти дом. И така ти е чисто, и така ти е просто… Всяко ново начало пониква от пръст. Ти понечи да тръгнеш и каза ти Господ: Ето ти раждане, ето ти чаша, ето ти кръст.