Балканско лято - Битоля и Охрид - последна част

Има срещи, които не планираш, но които остават в теб за дълго. Има срещи, които не предвиждаш — те просто се случват. Понякога това са най-важните срещи в живота ни: случайни разговори, неочаквани познанства, сблъсъци със съдбата. Те ни намират, когато най-малко очакваме, но носят точно това, от което имаме нужда. Благодаря ви, приятели, че бяхме заедно в тези пет дни. Само пет дни, а сякаш побрахме в тях цяло лято от емоции, смях и спомени. Заедно преминахме пътища, които ще останат в сърцата ни – от соления дъх на гръцкото море до свежестта на Охридското езеро, от върха на Пелистер до върха на нашето безгрижие. Пяхме, пихме, смяхме се, но най-ценното беше, че бяхме едно цяло. Група, която срещнахме случайно, но се разделихме с усещането за нещо много по-дълбоко – приятелство, лекота и усета за живот такъв, какъвто си струва да се живее. Благодаря ви, че бяхте част от това малко чудо. Благодаря ви, че бяхте там – истински, спонтанни, прекрасни. Благодаря ви, че бяхме заедно. Гърция и Македония бяха само сцената – но ние написахме историята и повярвайте ми тя ще остане в сърцата ни. Ще я разказваме, ще я преживяваме стотици пъти наново, защото си е нашата история. Потрудихме се къде физически, къде психически - да стане цветна, пъстра и шарена като книжка за малки деца. Най-лошото на хубавите неща е, че свършват бързо. Можеше и още, но няма да се оплакваме. Понякога животът ни дава точно толкова, колкото можем да понесем в момента. И в малкото време има стойност, даже голяма стойност. Понякога именно недоизказаното, непланираното, оставя най-дълбока следа. Така е и сега... До нови срещи. На нови пътеки. Под нови звезди. За нови истории, но винаги същите!!! Обичаме ви!!!