КАК ПОТИСНАТИТЕ ЕМОЦИИ И СТРЕМЕЖЪТ ДА СМЕ „УДОБНИ И ДОБРИ“ МОГАТ БУКВАЛНО ДА РАЗБОЛЕЯТ ТЯЛОТО НИ

Когато непрекъснато се стремим да сме "приятни", безпроблемни и лесни за другите – избягваме конфликти, премълчаваме недоволството си, поставяме чуждите нужди пред своите и не поставяме граници – ние започваме да заглушаваме собствената си истина. С времето това води до: • Натрупване на неизразени емоции – като гняв, тъга, срам или страх, които не изчезват, а се трупат вътре в нас • Вътрешно напрежение и емоционална умора, защото живеем в несъответствие с това, което реално чувстваме • Отдалечаване от себе си – от това, което реално мислим, и от това, в което вярваме • Често започваме да не знаем какво всъщност искаме – защото сме свикнали да живеем според желанията на другите • Претоварване от отговорности • Постоянна тревожност (да не обидим, да угодим) • Изтощение (burnout) С други думи, когато сме прекалено заети да бъдем удобни, започваме бавно да изчезваме от собствения си живот. Натрупва се хроничен стрес и претоварване на нервната система