ПЕСЕН: "СМЪРТ ЗА БЪЛГАРИЯ" - ТИ КАЗАХА БОЙКО, ДЕЛЯН И ДВИЖЕНИЕТО НА ПРАСЕТА И СВИНЕ (НОВО НАЧАЛО)

Докога ще търим още прасетата? Или може би те са огледало на това, което сме ние. Музиката и пеенето са създадени чрез изкуствен интелект. Текстът на песента е авторски. -------------------------------------------------------- Цъкаме ли, цъкаме телевизионните програми, всичко си било добре, айде малко и реклами. С цунами от фалш през алфа мозъчни вълни, хипнозата в подсъзнанието бавно си пълзи. Но отвъд тази екранна дерационализация, гледа ни народната деиндустриализация, предизвикала тежка депопулация, дехуманизация и денационализация. Слушаме сега "аз съм прост и вие сте прости", затова в държавата останали сме гости, стъпващи по кости на все по-бледото минало, като лед застинало в поколение атрофирало. И пак сме в сянката на правителство от прасета, нямаше край този ад от годината деведесета! И пак чакаме си късмета като в лотария, докато руши се Народна Република България! И пак си кърви, кърви, кърви, страната, а народът си мълчи. И пак през сълзи седи мълви, боже, моля те, ела и ме спаси! И пак ме боли, боли, боли, да гледам тъга в твойте очи. Боже удари ме ти, строши, робската верига дето ме сломи! Казват ми да гледам брутния вътрешен продукт, какъв продукт от измисления ви балон надут? В който всеки е богат от пасивно бездействие, с нулев коефициент на полезно действие. Тук, където здравеопазването е търговия, пък образованието - делегирана лакомия. Тук, където земеделие има само на хартия, а животните се трепят за пари на поразия. Тук, където тровят земята соларни паркове, пък "АЕЦ Белене" нарязан е на чаркове. Храната ни - внос, суровините - износ, демография - катастрофа, сигурност - пробита кофа! Правосъдие пък има само за всеки неудобен, а депутат става този най-долнопробен! Ето, това е истинският държавен продукт, корупция и схеми от правителство - боклук! И пак си кърви, кърви, кърви, страната, а народът си мълчи. И пак през сълзи седи мълви, боже, моля те, ела и ме спаси! И пак ме боли, боли, боли, да гледам тъга в твойте очи. Боже удари ме ти, строши, робската верига дето ме сломи! И сега в епилога на таз' фатална деградация, остана ли нация да спре тази ликвидация, на всичко що е българско и за нас свято, или все повече ще затъваме в т'ва блато? Часовникът тик-така, а пък кадри вече няма, на ръба сме пред голяма смъртоносна яма. Децата от малки в хипнозата на телефона, после заедно под въздействието на балона. А мъжете в днешно време от порно са преяли, до степен, че мечтаят си да станат педали. Предали честта си за изкуствени медали, създали безвремие, за стотинки се продали. И така остава си екзистенциалният въпрос, ще чакаме ли още свободата на поднос? И ще гледаме ли на прасетата сценария, в който пише единствено - смърт за България! И пак си кърви, кърви, кърви ... Страната ... А народът си мълчи ...