НАЙ-ОПАСНАТА ГЪБА AMANITA MUSCARIA #mushroom
В ТОВА ВИДЕО НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА УПОТРЕБАТА НА ЧЕРВЕНА МУХОМОРКА! ПРЕДСТАВЯТ СЕ НАУЧНИ ФАКТИ И СОБСТВЕН ОПИТ С ОБРАЗОВАТЕЛНА ЦЕЛ. Червената мухоморка (Amanita muscaria) е гъба с доста противоречив имидж в нашата страна. Въпреки че е една от най-използваните лечебни гъби от древни времена, особено сред северните народи в Сибир и Скандинавия, в България тя често се счита за силно отровна и се избягва, дори е мразена и яростно ритана. В някои райони на Русия се счита за ядлива след двойно изваряване. В някои наши книги се описва като слабо отровна, а в книгата на Въжаров за лечебните гъби ѝ е отделено достойно място. Народното ѝ име „мухоморка“ произлиза от факта, че тези гъби са били натрошавани в паничка с мляко и са се използвали като капан за мухи в магазини и кръчми. Самите червени мухоморки имат лепкави плодни тела и често може да се наблюдават различни насекоми (най-често двукрили), залепнали за повърхността им, като хифите на гъбата ги обгръщат и тя се храни с тях. Червената мухоморка е микоризна гъба, която често влиза в симбиотични взаимоотношения със смърча (Picea abies), а в други части на света – дори с някои широколистни видове дървета. Освен че растението и гъбата си обменят полезни вещества, от които имат нужда, но са им в дефицит, учените са установили, че различни дървесни видове могат да си комуникират и обменят вещества чрез тази огромна подземна гъбена мрежа, свързваща техните корени. Дърво, което „има“ такова предимство, е здраво, силно и рядко боледува. Микоризните гъби се считат за „интернета“ на гората – тя буквално ви усеща, когато ходите по тъмните ѝ пътеки. Счита се, че култът към този вид е в основата на раждането на коледните традиции. В далечния север, към края на декември, шаманите, облечени в червено-бели одежди, обикаляли всички семейства от племето. Това се е случвало нощем, като те носели безценен дар – изсушени червени мухоморки. Често снегът затрупвал входа на юртата, затова шаманите влизали през отвора на покрива… И така се ражда легендата за Дядо Коледа! Връзката с елените и летящата шейна се обяснява с факта, че северните елени (Rangifer tarandus) обичат да ядат мухоморки и след това стопаните им не ги виждали известно време. Много религии използват червената мухоморка в своите ритуали поради нейните психоактивни свойства, а има и сведения, че тя е част от състава на нафората в ранното християнство. Червената мухоморка продължава да присъства в съвременната попкултура и митология. В някои народни вярвания таралежите са изобразявани с набодени на гърба си мухоморки, които уж използват за защита или лечение. Също така, гъбата е разпознаваем символ в популярни видеоигри като „Супер Марио“, където тя дава специални способности на главния герой. Нейният ярък външен вид често се свързва с магическите и мистични аспекти в различни форми на изкуството и културата. Народната медицина в Скандинавия и Русия препоръчва използването на червената мухоморка за лечение на множество здравословни проблеми, а също и като средство за усилване на ума и волята. Прах от сушени гъби или тинктура се използва за прочистване от паразити, за сваляне на температура, усилване на имунитета, фокус и креативност. Външно, тинктурите се използват за намазване на болни стави, брадавици и псориазис. Въпреки че в някои държави има създадени хранителни добавки на основата на червена мухоморка и дори на пантерка (Amanita pantherina), в България все още изоставаме. Именно поради тази причина не мога да препоръчвам употребата на гъба, считана за отровна. Просто искам да привлека вниманието към един прекрасен вид, който играе важна роля за здравето на нашите гори, а може би и на хората! Полезни информативни канали и видеа: @MikhailVishnevskiy, / @amanitadreamer , @AMANITAMicroDosingbabaMasha, / @-babamasha , • Why we Got it Wrong - Fly Agaric 101: The ... , • Paul Stamets Explains the Mushrooms & Chri... IN THIS VIDEO, THE USE OF FLY AGARIC MUSHROOM IS NOT RECOMMENDED! SCIENTIFIC FACTS AND PERSONAL EXPERIENCE ARE PRESENTED FOR EDUCATIONAL PURPOSES. The fly agaric (Amanita muscaria) has a rather controversial image in our country. Although it is one of the most used medicinal mushrooms since ancient times, especially among the northern peoples of Siberia and Scandinavia, in Bulgaria it is often considered highly poisonous and is avoided, even hated and angrily kicked. In some regions of Russia, it is considered edible after being boiled twice. In some of our books, it is described as mildly poisonous, and in Vajarov's book on medicinal mushrooms, it is given a place of honor.
