Недовършената притча - п-р Никола Левтеров

Притчите Христови са толкова многопластови, толкова близки до живота ни, че понякога пропускаме дълбоките послания, които се съдържат в тях. Исус ги използва, за да ни помогне да видим отвъд повърхността, да разпознаем тайните на Божието царство, които често са скрити в простички истории. Има притчи, които сякаш остават недовършени, давайки ни поле за размисъл, за да довършим историята в собствения си живот. Днес ще разгледаме притчата за блудния син – една история за радост, болка, прошка и най-вече, за безусловната любов на Отца. Притчата е изпълнена с драматизъм – бащата, който се радва на всяко свое дете, след това изпитва болката на раздялата, когато синът му избира пътя на непокорството. А след това – дългото чакане, надеждата, която никога не угасва. И когато синът най-сетне се завръща, разбит и празен, бащата го посреща с отворени обятия, без упреци, без условия. Днес обаче ще се фокусираме върху отношението на големия син, който е останал в дома на баща си. Той е този, който е бил послушен, трудолюбив, но в сърцето му се прокрадва завист и гняв. Той не може да разбере радостта от завръщането на брат си, не може да сподели тази радост. И тук, приятели, се питаме: не сме ли и ние понякога като големия син? Не сме ли ние тези, които съдим, които се гордеем, които не можем да простим? Недовършената част от тази притча е в нас. Исус ни дава възможност да довършим тази история, да изберем пътя на прошката, на разбирането, на безусловната любов. Да се отърсим от завистта и гордостта и да се научим да се радваме на радостта на другите, дори когато тя е различна от нашата. Защото, в крайна сметка, Бог е наш Отец и той обича всичките нас като Свои деца. Нека тази притча ни напомня, че винаги има надежда, винаги има прошка и винаги има място за завръщане в дома на любовта и милостта. Посетете нашата страница, за да научите повече за нас: https://sofia-v.sdabg.net/