G
enby!

Как се прави качествен и здрав разсад,кои домати са най-вкусни и как правят разсад професионалистите

Даваме ли си сметка, че България е научила Централна Европа на зеленчукопроизводство и с това българите са били известни по цяла Европа ? Сведения за зеленчукопроизводство по нашите земи има още от времето на Първата българска империя. Градинарството е процъфтявало при Втората българска империя - зеленчуците били главна част в менюто за търновската аристокрация. След падането на България под османско робство завоевателите донесли от Далечния изток дини, пъпеши, патладжан, бамя, които са били усвоени и пак превърнати в съкровища от златни български ръце. В серията си романи "Преследване в Ориента" за неземната красота на българските градини през ХIХ век пише Карл Май. Според историческите източници и информация, която намерих в интернет извън родината българските градинари най-напред развили производството на зеленчуци в околностите на Цариград. През 1713 г. стартирало развитието на българското градинарство в Румъния. По информация на някои източници през 1888 г. от Северна България в чужбина излезли около 12 000 земеделци гурбетчии. Те заработили в цяла Румъния. От 1901 до 1903 г. най-много български градинари от Търновски окръг се насочвали към Румъния, Австро-Унгария и Русия. Експанзията на родните зеленчукари в Европа продължила и през следващите десетилетия. В Руска империя нашенци създали градини още в началото на ХIХ век, помагали са в изхранването на хърватския народ и в най-тежките военни години на ХIХ век, около 1815 г. Българите са отворили първата си градина на Топчи дере край Белград. За няколко години те превърнали "трънака и храсталака" в цветуща градина, внесли непознати дотогава видове зеленчуци и поставили основата на интензивното градинарско производство. Най-добре организирани и многобройни са били българските градинарски колонии в Унгария, в Босна и Херцеговина, като първите български градинари пристигнали след 1878 г., в Словения се заселили в периода 1929-1938 г. в районите на Целье и в Птуй. С развитието на капиталистическата индустрия урбанизацията се ускорила и в предградията и околностите на новосъздадените промишлени центрове в Европа имало много необработвани земи. Българските градинари постепенно образували пръстени от зеленчукови градини около почти всички по-големи градове. Днес в Централна Европа хората все още помнят съботните пазари, където са идвали отдалеч, за да си купят „българските зеленчуци“. Някои крайградски квартали на по-големите градове все още се наричат „български квартали“ от по-старото поколение. Вижте например ТРИФОН БАЙЧЕВ от Братислава и Поликраище    • Трифон Байчев е последния български градин...   А днес? ВНОС? От Турция, Гърция, Испания, даже Мароко? ЗАЩО? Изчезнаха ли българските зеленчукари, градинари, земеделци? НЕ! Вижте само четирима от тях в това видео. Всички те са обединени от ентусиазма, знанията и опита в отглеждането на зеленчуци. КРАСИ ЛАЗАРОВ, който работи с Независимата банка за семена, Зеления отбор, лесничеят поет ЦЕНКО ЦЕНОВ, който получава 600 килограма домати от оранжерията си, ще ви разкажат как правят разсад в домашни условия, така че да бъде качествен. МАРИЯ НИКОЛОВА и НИКОЛАЙ ТАТАРОВ, които са собственици на зеленчукопроизводителни фирми, ще ви покажат как и какви сортове зеленчуци отглеждат в професионални условия. Вижте и: Осиковска Лакавица, eдно "обикновено" българско село, което обаче има история и богат потенциал. Липсва само българската държава, която да развие селата си и да подпомага и развитието на селското стопанство, за да стане българската здравословна храна поне 60 % от храната, която ядем. Чиста и здравословна храна, разбира се.    • Земеделците в България губят, печелят търг...   „Една държава ще върви напред само като има производство“ „Правиме малко на ТОТО земеделието... Надяваме се да няма внос, да има търсене.“ „Ако продължаваме по тоя начин, земеделие няма да има.“ Това е само малка част от разговора ми с ОРЛИН и СТАНИСЛАВ. Тези двамата казват истината за нещата, такива, каквито са.    • Как да си оправим земеделието и държавата ...   А защо все се връщаме към темата на българското земеделие и животновъдство? Академик и професор разсъждават защо трябва да запазим и множим местните породи, местните сортове, а оттам и местните храни. И най-вече защо трябва да запазим местните земеделски стопани. Ще разберете и в кои райони на България хората живеят най-дълго !    • Защо имаме нужда от местни храни, местни п...   #зеленчуци #разсад #домати #краставици #салати #фасул #сортове #разтвор #тор #триходерма #почва #поливка #комплекснатор #оборскатор #химическатор #химическаобработка #биообработка #кореновасистема #зреене #беритба #семена #старибългарскисортове #хибриди #трайнисортове #професионалноземеделие #независиматабанказасемена #село #Новачене #Цалапица #Пловдив #КрасимирЛазаров #ЦенкоЦенов #МарияНиколова #НиколайТатаров #бнт #бразди #100процентабудни #историиоттукоттам #ГригорМалинов #българскитеистории #bulgarianstories

Смотрите также