Като песен (1973)

Главният герой Христо (Тинката) е член на Младежката революционна организация във Варна. Ремсист, той има своя възвишена идея за справедливост, което го сблъсква с представите на заобикалящите. Например защитава равенството между мъжете и жените, което му донася и здрав бой на сватба.[1] Тинката служи на другаря Клим и на „народната власт“. Но среща и Маргарита, дъщеря в старо градско учителско семейство, чийто баща има за свой идеал свободата. Той изпълнява заповеди толкова чинно, че освобождава шестима затворници вместо петима. Последният се оказва избягал престъпник. Тинката признава „грешката“ си и така се оказва охрана на Народния съд. В същото време бди за справедливостта и не разрешава на „другарите" да извършват своеволна „конфискация“ на царската собственост.[1] След това Тинката се опитва да замине доброволец на фронта, но се оказва непълнолетен. Скрил е три години от възрастта си.[1] Постепенно ремсовата група се трансформира. Другарят Клим се оттегля, а за вярната си служба Тинката получава „званието“ „Апостол на победилата революция“, защото нямат с какво да му заплатят – заплати за народофронтовците още не са предвидени.[1] Христо е изпратен на агитация по селата, минава и през родния си дом. Седнал да почине край морето, той среща шестия затворник, който е освободил погрешка. Режисьори Ирина Акташева, Христо Писков Сценаристи Славчо Дудов В ролите Филип Трифонов, Васил Михайлов, Ирина Росич, Георги Мамалев, Николай Бинев, Домна Ганева, Петър Слабаков, Васил Попилиев и други Музика Борис Карадимчев Оператор Яцек Тодоров