Ценни находки от бронзовата епоха излизат на светло 60 години след откриването им

Светая светих на всеки музей – фондът, в който се пазят всички ценни археологически находки. Включително е множество, доста неугледни глинени съдове, част от находка, открита преди повече от 60 години. В съда все още стои пръстта от кладенеца, в който е открит. Това не е някаква немарливост, просто така правят учените. Оставят за следващото поколение археолози с по-съвременни методи да извлекат максимално информацията за обекта и този момент настъпва сега. Макар и неугледни, съдовете са една от най-ценните находки тук. Просто защото са единствените от къснобронзовата епоха. Една част от съдовете сега ще излязат от фонда. Защото могат да разкажат повече за един от най-неясните и интересни периоди от човешката история. Преходът между бронзовата и желязната епоха. Учените правят поредица от теренни проучвания в района и отново не откриват никакво селище или обитаване от края на бронзовата епоха. Регистрират само скромни следи на присъствие на съседния Джендем тепе. Крайно озадачаващо, като се има предвид епохата. Освен глинените съдове, към находките от кладенеца стоят и няколко дървени предмета, които определено дават широк спектър от възможности за анализ. Първият е дендрохронологичен, с който се наемат палеоботаници от БАН. Дървените предмети не са заведен, затова Елена се съмнява, че те принадлежат към същата находка. Като за предмети на 3500-4000 години, те са в чудесно състояние. Но преди време, реставраторите най-вероятно са смятали, че изсушени те бързо ще се разпаднат. Дървените предмети вероятно са лакирани, но не и малките пръчици. Които изглеждат като отчупени току що. И анализът започна от тях. След като стана ясно, че и пръчиците са част от находката, те ще могат да се използват за дендрохронологичен анализ. Каква е дървесината и нейната възраст, другите два предмета определено ще дадат отговори. Но следващият въпрос още дълго ще тормози учените – за какво са служили? Пробите от смолата, с която да били залепени част от съдовете вече са анализирани. Резултатите са изненадващи. Все пак Йоанна успява да открие един малък полен, от семейството на сложноцветните, подобно на магарешки бодил. Вероятно е полепнал малко преди съдът да падне на дъното на кладенеца. Ако това е така, около него вероятно е имало магарешки бодили. Под микроскопа вече са пробите и от птицевидния предмет. Заради силно деформираната дървесина, Мила се нуждае от много повече време, за да определи вида. Резултатите ѝ идват по пощата. Противно на очакваното, птицевидният предмет с лодката е от борова дървесина – на клек или на бял бор. Но белият бор се среща и в ниските пояси. Клечките от кладенеца са от широколистни – дъб, бук и ясен. Пробата за въглеродно датиране ще чака няколко месеца анализа си. Но и никой не е очаквал, че загадката на кладенеца ще се разплете толкова лесно.