Епизод 1: Средоноса - как да разберем колко точно ни е страх?

Здравейте! Това всъщност е първото реализирано от мен видео заснето в Пирин. То е първият ми опит за преминаване на Средоноса! На 14.09.2025 поех по пътеката от хижа Яворов към местността Яворова поляна. Следвайки пътеката и картите, с които боравех се озовах точно в подножението на скален ръб Средоноса. До този момент само бях чувал митовете и легендите за това колко е страшен този участък, а след като успешно бях преминал Джамджиев ръб (Първи опит - зимно + още 2 летни) , както и Котешкия чал - тук си мислех че няма да видя повече зор от 2-та му побратими. Започвайки изкачването виждах трудности с ронливата почва, която всякаш се опитваше да сае оттърве не само от мен, но също така и от дърветата, които настаняваше - много от тях бяха изпопадали и просто се свличаха по склоновете. В самото начало на Средоноса за пръв път добих представа за същността на това чудо на прирорадата. На места почти отсечената билна част беше заобиколена от дълбоки пропасти и от 2-те страни. "Пътеката" ако можеше да се нарече така беше осеяна с клек, което прави ходенете на 1 педя място - доста неприятно и опасно начинание. Теренът изисква излючителна техничност и здрави нерви. Нямах особено големи проблеми с преминаването му, но към края на деня силите вече ме напускаха и заваля дъжд. Бях решил, да стигна до заслон Кончето като избрах да не продължа към Баюви дупки, а вместо това да се спусна в циркуса между Средоноса и Котешкия чал и от там да се изкача директно на заслона. Точно в 20:30 като по часовник слънцето изчезна под хоризонта и малко по-късно заваля. Вървях мокър в тъмното, а всеки камък се опитваше да се срещне с лицето ми при множеството опити за подхлъзване и падане. Сипеят (защото това не бих го нарекъл пътека), по който се изкачих до заслона буквално се беше превърнал в пързалка от скална, рушаща се маса. На 10-15 метра под заслона все пак успях да падна, за мое щастие леко и само да си нараня коляното. С помощта на моят приятел Янко стигнах на заслона цял - той ми светеше за навигация отгоре с челника си. При нулева видимост и липса на адекватна пътека, това беше адкси полезно. Минути преди да се появи на ръба с неговият челник, мисълта която ме споходи беше: "Ами какво ако не успея? Може би надцених силите си и сега планината очаква своето?" За пръв път в живота си усещах страх и не малка доза отчаяние. Винаги съм изпитвал уважение и страхопочитание към планината, но такова усещане ме споходи само тук! Стигайки до заслона се прибрахме вътре, защото навън стана страшно и прекарахме вечерта на топло и уютно. Ето така успях за първи път да премина Средоноса в Пирин. Нося спомена и белезите по колената за спомен от този мраморен исполин!