По течението на реката - От Баба Вида до Малката Виена

Изгревът над Дунав във Видин бележи началото на нов ден — ден, в който реката не просто тече, а си спомня. Пътят ме води през Козлодуй и парахода „Радецки“, където стъпките на Ботев още отекват в палубата, през тишината на Байкал, където реката пази паметта на хората, и през забравения римски град Улпия Ескус, докато слънцето залязва над Русе. Това не е туристическо пътешествие. Това е разговор с миналото, който реката ми позволи да подслушам. С усмивка, с респект и с онова усещане, че България е най-красива, когато мълчи. 🔹 Козлодуй – бряг на паметта и началото на легендата 🔹 Параходът „Радецки“ – символът, който още диша история 🔹 Улпия Ескус – градът, в който времето си е взело почивка 🔹 Русе – срещата на реката с града и на пътешественика със себе си