Защо страдаме? / Езотерична гледна точка

Смисълът в езотериката се основава на това, че съществува само Бог, който е част от всичко и всички, от него сме дошли и при него ще се върнем. Бог е любов, Бог е светлина, Бог е истина. Всичко друго, което съществува в света като страдание, мъка, страх, болка НЕ Е Бог, а негова проекция, негова противоположност, създадена от Бог за негов контраст. Ако някой наранява, обижда, убива и извършва каквото и да е било, определено от обществото като негативно действие, е единствено и само защото човекът е сляп - сляп за истината. Това не означава, че “той е грешен и трябва да се покае за деянията си”, а че има нужда да осъзнае и види истината, че той реално е Бог, че той е любов. Така е нужно да направим и за всеки аспект от нас, всяка мисъл, желание, страх, мъка, тъга, разочарование, гняв, агресия, лудост, които отричаме и не приемаме, да бъдат посрещнати с любов. Ако можем да обобщим смисълът на нашето съществуване и ако можем да си отговорим на въпроса коя е крайната цел, какъв е смисълът, то е - завръщане при Бог, което означава да осъзнаеш, че всичко, което съществува и някога ще съществува, е само любов. Нищо от това не означава да не си поставяме граници и да не бъдем резки в определени ситуации с определени хора. Когато сме резки с някого в определена ситуация, тогава пак избираме да виждаме любовта в човека, като се противопоставяме на неговото его. Единствената причина всеки от нас да страда са егото и ума. Те могат да се неутрализират чрез фокус в настоящия момент. Никой от нас не иска да бяга истински от света, всеки просто иска да си избяга от ума. И има решение - каквото и да правиш, където и да си, се опитвай всеки ден да си изцяло тук и сега. Така човек може да се свърже със себе си и също да разбере, ако има необработени травми и емоции, които му пречат да е в настоящия момент. Илюзията, че трябва да направя нещо с живота си и да оставя нещо след себе си отново идва от егото, защото крайната точка към която се стремим е, осъзнаването, че вече със самото си раждане сме достойни, сме специални, сме любов и не трябва нищо да направим, за да докажем това. Бог не е съдник и не ти дава задачи. Каквото трябва да се случи и да се прояви чрез нас, то ще се случи, единственото, което можем да направим ние, е да не му се противопоставяме. Нищо в света не е толкова сериозно колкото изглежда, че е. Нашите животи не са толкова драматични, колкото си мислим, че са. Това не означава, че отричаме това, което ни се случва. Означава, че можем да го разберем от една по-висока перспектива. Ако не можем отново сме повече в егото и ума, отколкото тук и сега. Много хора ги е страх, че ако останат тук и сега, ще изпуснат нещо или че ще се почувстват празни и самотни. Тук можем да помогне следното осъзнаване - ако правиш нещо, ако си купуваш нещо, ако си с някого, обикновено пак се чувстваш самотен, така че може поне да опиташ да се свържеш със себе си, за да усетиш пълнота отвътре, а не отвън. Кога се достига до Бог? Когато не останат никакви други желания в душата освен завръщането при него. Всякакви други желания ни отделят от Бог. Това не означава, че са грешни! Те са си в реда на нещата, просто спирането на еволюцията на този етап, се случва, когато поискаме само и единствено да сме при Бог и нищо друго вече не може да ни накара да трепнем. За да се случи това най-вероятно ще са нужни хиляди животи. Това също си е в реда на нещата и е окей. Важно е да се отнасяме с уважение към нашата собствена еволюция и да се възползваме максимално от етапа, в който сме. Цялото съществуване е изключително красиво и колкото по-напред отиваме, толкова по-хубаво става. Лесно може би не, но хубаво, цветно, динамично, свежо, ново - да. Бог преоткрива себе си във всеки един миг чрез нас. Слушайте свежа музика, радвайте се на хубава природа, наслаждавайте се на всяка хапка храна, ходете бавно, прегръщайте се често и колкото и трудно да ви се вижда на моменти отделяйте си време за тези неща. Колкото повече израстваме, толкова по-свързани ставаме и със Земята.