Защо битката за човешката Душа продължава? // Изгубените значения
Из глава 1.5 "И Енох, и Сит, и Авел, и Каин" от книгата "Изгубените значения на парите, щастието и любовта" /прочетено от автора/. "За съжаление (или по Божи промисъл) по-голямата част от човечеството все още не е чувало за най-мащабното Космическо събитие, което протече в нашата част на Галактиката преди 2025г. Това е слизането на Божия Син в плът. Християнският свят вижда в Христос „Спасителя“ и тук е важно да знаем какво всъщност спасява той. Чий спасител е? И това е Световната Душа. Актът на нейното спасяване може да се озвучи така: създава се глобална връзка между Световния Дух и Световната Материя от името на човечеството. Това е еднократно събитие с успешен край – Световната Душа е Спасена. От тук насетне, задачата да спаси собствената си душа е в ръцете на всеки човек поотделно. За философски настроените картината може да бъде описана така: Логосът или Големият план за еволюцията на Световното битие е сведен до знанието на човечеството. Отделният човек може да черпи пример от него. В качеството си на съвременни хора, е от ключово значение да си отворим очите и сърцата за това, че: • Светът практически е спасен и няма нужда да наливаме усилия и надежди в неговото по-нататъшно спасение или оцеляване и че • това, което е на дневен ред е да се обърнем към Себе си и да помислим за спасението на собствените си човешки души. И тук възниква един уместен въпрос: от къде се появява тази необходимост щом Световната Душа е Спасена, нали човешката е част от Световната? Отчасти – да, но не съвсем. Точно с разбирането и проглеждането на това започва раждането на индивидуалността: човекът е човек, когато жадува един ден да има свободна воля. В този смисъл той поема съдбините на собствената си Душа, като в дълбока интимност сам със Себе си, решава въпроса как и дали изобщо да свързва своите Дух и тяло. Но както казахме, по-голямата част от човечеството все още не е чувало за Спасяването на Световната Душа и по тази причина се занимава с този въпрос усърдно. Друга част е застинала в преданост към Христос и чрез преживяванията си споделя неговите страдания. По тези две причини, рутинният сценарии на човешкото ежедневие е да спасява света или поне тази част, която е пред очите му. Докато наливаме усърдие в Спасението на Световната Душа, която вече е Спасена и по тази причина по-спасена Тя не може да бъде, ние ставаме част едно изопачено спасение. А именно: да спасяваме света от ръцете на лошия, който пък спасява света от нас, защото погледнато от друг ъгъл – ние сме лошите. Битката за човешката душа се свежда до битка с онзи другия, когото наричаме лош, защото вижда света през своите очи. В тази битка пропускаме екзистенциалната необходимост всеки човек да спасява Душата си по свое решение и според своя път. Т.е. никой освен Вас, колкото и да Ви спасява, няма да може да вземе решението, както и да свърши работата по спасяването на собствената Ви Душа. Когато човек погледне на тази задача с искрена сериозност, той е на път да предусети регулярността, защото тя се явява пред образното му съзнание с лицето на йерархията на Светия Граал. И това е краят на битката за господство над Душата на другия."
