4:30 сутринта | 4.30 in the Morning

Музика, текст: Пламен Сивов Изп. Точка БГ, албум: "Фонтан в дъжда" (2018) Песните на Пламен Сивов: https://push.fm/fl/plamen-sivov
   / @plamensivovmusic   Spotify: https://spoti.fi/2YjuMKw
Apple Music: https://apple.co/30WVPc9
*** Във четири и половина сутринта тя се събужда сгушена до мене, а после става тихо, докосва ме с ръка, прозореца отваря и ме гледа. Във четири и половина сутринта тя взира се във изгрева далечен, ала не знае, че това е просто смърт, усмихната под маската на вечност. Тя плува сред морето от лица и търси верен брод, за да не падне. Добре дошли във нейната страна и на живота в късното й пладне. Във кой ли детски сън съм я сънувал и тайното й име съм шептял? Гадаел съм неистово чертите на лицето нежно под воала бял. Ще бъде ден и веселото пладне над къщата й пак ще затрепти. Тя все така усмихва се през пръсти и вярата й като ледник се топи. Във четири и половина сутринта копнежът надвил е неясната мисъл, но някой ще дойде безспорно, нали - в утробата семе да плисне, в душата й смисъл. Не потрепва ли пламък в очите сега и потта на света ли във нея избива? Само слънцето кръгло ще узнае това, от което се смее. От което умира. И е толкова рано… И чуваме как отдалеч уморено се прозяват поетите, но със нея, със нея говорят сега сетивата на тази планета. А утринният дъжд измива до бяло сънищата на града и всеки паднал ангел ще се вдигне във четири и половина сутринта. *** 4.30 IN THE MORNING So early still, at half past four a.m., she wakes up in my arms and rises slowly, to touch me stretches out a quiet hand, and opening the window, stands to watch me. So early still, at half past four a.m., she searches for the sunrise in the distance, but doesn’t know it yet, that this is simply death, disguised as permanence and smiling blissful. Within the sea of faces, she’s adrift, her refuge seeking certainty from falling. This is her country, welcome to her gift, the autumn of her life unfolding slowly. What childhood dream she visited of mine, her secret name in silence as I whispered? Her features I attempted to divine beneath the bridal veil, with yearning wistful. The day will come, and happy noon will shine above her home with effervescent patience. She keeps on smiling through her fingers still, and yet her faith is melting like a glacier. At half past four a.m., so early still, the longing has conquered the vague reminiscence, the thought that undoubtedly somebody will arrive, spilling seeds in her womb, fill with meaning her spirit. And a flame in her eyes flickers now, does it not, does the sweat of the world drench her body to try it? No one else, but the sun in its fullness will know what brings her to laughter, what brings her to dying. And it’s so early still… And we hear the sound of the poets, exhaustedly yawning from tension, but with her, just with her they are speaking right now – our planet’s exuberant senses. The morning rain will cleanse again to white the city’s dreams with kisses damp. And every fallen angel will ascend so early still, at half past four a.m. Translated by Diana Stefanova