Ако не носиш на мъка и тъга, по-добре не слушай тази песен| Мила Майко, Мили Татко |Бурен Трън

~Ако не носиш на мъка и тъга, по-добре не слушай тази песен!~ МИЛА МАЙКО, МИЛИ ТАТКО Мила Майко, Мили Татко... Вечерта́ безмолвно сле́гува, се́нката е мо́јата судби́на... Тишина́та ме прегр́нува, како спо́мен драг за вашите раце́... Светови – разделе́ни, Тука кријам сво́јата бо́лка... Таму сте вие, каде́ што светлина́та не дофа́ќа мо́ето срце́... Вие бевте мо́ето не́бо, мо́јот дом и мо́ето спа́сение... Сега́ сум сам, оста́нат со мра́кот, без вашите очи́ – загубе́н во тишина́... Сам во ноќта́, без глас... без здив, животот ми се скр́ши како стакло́... Вре́мето минува ба́вно, се́кој час е рана во мене... Ги барам вашите лица во се́која се́нка, но оста́нувам сам, како изгубе́н ден... Солзи́те не се гле́даат во мра́кот, а бо́лката е скри́ена во мо́јот ден... Јас и́мав се́, а сега́ сум празен, живе́ам сам, со празнота́ во мене... Вие бевте мо́ето не́бо, мо́јот дом и мо́ето спа́сение... Сега́ сум сам, оста́нат со мра́кот, без вашите очи́ – загубе́н во тишина́... Сам во ноќта́, без глас... без здив, животот ми се скр́ши како стакло́... И до́дека светот о́ди напред, јас сум прикова́н кон вче́ра... Срце́то ми не зна́е како да продолжи́, без вас е са́мо се́нка, не́ма пла́мен... Вие бевте мо́ето не́бо, мо́јот дом и мо́ето спа́сение... Срце́то ми не зна́е како да продолжи́, без вас е са́мо се́нка, не́ма пла́мен... Вие бевте мо́ето не́бо, мо́јот дом и мо́ето спа́сение... Сега́ сум сам... ...Оста́нат во тишина́... Мила Майко, Мили Татко... Бурен Трън 05.09.2025 Варна ***Тази песен е превод от стихотворението "Вик в нощта" и адаптирана. Авторски превод: Бурен Трън ***Муз. и изп. ИИ Текст и аранжимент: Бурен Трън Всички права запазени 🌑ВИК В НОЩТА🌑 Вечерта безмълвно слиза, сянката е моята съдба. Тишината ме прегръща, като спомен за твоите ръце. Пътищата – разделени, всеки крие свойта болка. Ти си там, където светлината не достига моето сърце. Ти беше моето небе, моят дом и моето спасение. Сега съм сам, останал с мрака, без твоите очи – загубен в тишина. Вик в нощта, без глас... без дъх, любовта се пръсна като стъкло. Времето минава бавно, всеки час е рана в мен. Търся твоето лице във всяка сянка, но оставам сам, като изгубен ден... Сълзите не се виждат в мрака, а болката е скрита в моя ден. Аз имах всичко, а сега съм празен, живея сам, със празнотата в мен. И докато светът върви напред, аз съм прикован към вчера. Сърцето ми не знае как да продължи, без теб е само сянка, няма пламък. Ти беше моето небе, моят дом и моето спасение. Сега съм сам. Останал в тишина... Бурен Трън 16.02.2025 Варна