Благословение и размяна | Бит. 48:1-22 | п-р Радослав Апостолов | 6 юли 2025 г.

Яков е почти в края на живота си, много възрастен (147 г.), болен и немощен. Съобщават на Йосиф и той идва да го види с двамата си сина Манасия и Ефрем (Бит. 48:1-22). Яков събра сили, надига се и им разказва за Божите обещания и благословения. Прави обаче три неочаквани неща — приобщава синовете на Йосиф, Манасия и Ефрем, към своите синове, давайки им пълноправно наследство с тях (както и става впоследствие). След това, при благославянето на двамата дава специалното благословение на първородния не на Манасия, а на Ефрем, макар и да е по-малък, пророчески прозирайки в бъдещето и знаейки, че Бог го е отредил за по-велики дела от брат си. И накрая, припомняйки им Божието обещание за вярност и закрила, чрез даването на двоен дял от наследството на Йосиф, официално го обявява за първороден като статут (ср. 1 Лет. 5:1-2). В много ситуации Божият план и действия се различават от нашите очаквания и общоприетите принципи. Нерядко Бог ни изненадва и прави нещо извънредно, но следвайки Своя съвършен план. Можем ли дори и тогава, в подобни неочаквани, а понякога и неразбираеми за нас действия, да видим Неговата ръка и да проявим нужното доверие? Бог е Бог, Неговите действа следват Неговия план, който много пъти надвишава нашите способности да разберем на момента — можем ли в практичния си живот да имаме тази вяра, знаейки, че макар и да не разбираме, Бог никога не прави грешки и няма да разочарова онзи, който Му се довери?