ХАДЖИ АХИЛ - ТВ ТЕАТЪР - 1968 година
Телевизионен театър Екранизация по едноименния разказ на Иван Вазов Драматизация: Банчо Банов Режисьор: Магда Каменова Оператори: Атанас Димитров, Иван Шибилев, Боян Кривошиев Художник: Методи Занов В ролите: Георги Парцалев, Петко Карлуковски, Домна Ганева, Сотир Майноловски, Нейчо Петров и др. Продуцент: БНТ, ТТ "Вълците са в гората, хората - вкъщи. Която крава не дава мляко, заколят я. Което дърво не дава плод, отсичат го". Хаджи Ахил СЮЖЕТ България в края на ХIХ век, с предосвобожденски борби и вълнения. В тези исторически времена Хаджи Ахил мъдрува и работи - бръсне, подстригва, вади зъби, поднася кафета, бистри политиката. Зает човек и самороден философ, Ахил сякаш с равнодушие посреща всички назрели събития. Доживява Освобождението и в бръснарницата му се появяват портрети и картини от Константинопол, Венеция, Рим, Москва... ХАДЖИ АХИЛ Знаменитият бръснар от Сопот, Хаджи Ахил, някога бил доволно богат търговец на ножове и саби. Но един ден струпал всичките си смъртоносни оръдия в избата, заковал вратата и ги обрекъл на вечен плен и ръжда, защото: "Който продава смърт, не може да прокопса!" Въпреки това Хаджи Ахил не се отчая и не умря от глад - с брича и кайфеничето. Нещо повече, той се прочу навред и като най-изкусен лечител, и нямаха чет зъбите, които беше извадил, нито колко бради беше избръснал. Беше учен човек. Знаеше много: "Казвам ти, Ганчо, помни ми думата. Всичките живи животни хранят други живи животни. Порът храни земята. Земята храни жълъда. Жълъдът храни свинята. Свинята храни нас. Ние храним турците. Турците хранят султана. Султанът пък храни бълхите. А бълхите..., може би хранят други бълхи..." На съпругата си баба Ева Хаджи Ахил нарежда: "Ти си глупава жена. Не си чела Писанието. Аз съм пътувал на Мора и на Букурещ, видял съм 99 народа. Видял съм и Храма на Соломона. Неучената жена е яко древо (дърво), неодялано е. Но... къща без жена и мъж без пари, огън да ги гори". И за божиите работи се чуди Хаджи Ахил: "Много неща обърка Господ на този свят. Имаш ли пари, Христос воскресе. Нямаш ли, смъртта си е смърт. Човек не умира от жалост". Бръснарят Ахил не се появява в черквата, въпреки че се зове Хаджи, защото: "Богу се молиш, на дявола слугуваш". Когато умира нетачен търговец, предлага на плочата му да напишат: "Добитък се роди, говедо умря". Хаджи Ахил знае: "Дебелите чревоугодници трудно ще минат през иглените уши, за да влязат в рая". За Пилат се чуди: "Как за 22 гроша се заклева пред кадията за лъжа. Как го прави това нещо? Не ще да е правда, а разправия". Местните чорбаджии се събират на кафе при Хаджи Ахил да бистрят политиката. "А политиката вече се заплита". "Аустрия трябва да е направила съюз с Русия, тя още има страх от маджарите. А Горчаков, канцлерът на Русия, е голям дипломат. Франция и Англия не смеят да го мръднат. И на прусаците е казал: Стой. Като фръкне искрата, ще запали пожара. 2 и 2 - четири. То си е руска работа, сиреч восточной въпрос. През 1862 русите бяха 72 милиона. И викат на дявола чьорт. Истински пожар ще пламне, когато пламне България, а ти ще идеш във Влашко и от там ще викаш: Дръж! С такива умове преди 500 години изпуснахме Царството Българско". На такава раздумка Хаджи Ахил е повикан в конака при бея, където получава подарък от пашата, защото е излекувал зъбобола на неговата ханъма, и той му праша грош за още от този лек. Лекът, признава Хаджи Ахил, е страх. Иначе, той е храбър човек, не се страхува от никой человек. С философческо прозрение и спокойствие Хаджи Ахил посреща всяко произшествие в живота като Божия промисъл. Така не го слисват дори великите събития - войната, опустошенията, освобождението. Като идват русите е доволен и спокоен, щото е учен човек - знае за Севастопол, за Москва и изгорения Наполеон, за Венеция, Рим и папата, знае и как говорят русите: "На жената викат марушка, на хляба - хлеб, на виното - вино, на ракията - водка, на дай казват давай, на сядайте - наседайте, да ядем - да кушаем, а на отровата викат зехир..."(зехир - тур.злоба) "Хаджи Ахил" е хумористичен разказ от Иван Вазов, отпечатан за първи път в списание "Наука", кн. 1 и 2, юли и август 1882. Разказът представя бита, мисленето и отношенията в предосвобожденско българско общество с главен герой - духовит и буден бръснар от Сопот, чийто прототип бил хаджи Христо (Лилко) Славчов. "ПАРЦАЛЕВ"
