2.Антоа- Селски живот

Това е първия ми албум, той е колекция от мислите ми за селския живот и контраста ми с градските ми преживявания. Аз съм не съм толкова рапър, колкото човек с интерес в човешкото мислене. Приятно слушане и моля, ако Ви хареса албума споделето го, за да разбера дали си струва да продължавам. Beats - Yondo Mix and Master - YM Text - Antoa Текст : Селски живот е моята любов какво да направя че там ми е гот.* Във почвата с пот,* до коляно във бог,* обработвам като роб* и на саможертва съм готов.- Домата ям суров- отгледан без тор,* тук е безпор* в жегата сме като пор.* Виждам напреде простор,* гората е моя затвор* звездата моя контрольор* а слънцето часовник.* Живот като бездомник* хич не ми пука напред* не гледам, а надолу гледам дали нещо расте* разперих ръце и след това ударих * земята, с лопата в ръката направих от нея каша. Пазя я като стража* построил около нея ограда* и съм готов да смажа* този който си казва дошъл съм да мажа.* Бягай от тук * И по-добре ходи в твоето село да сееш лук.* Нищо не ми беше * дадено така* Трябваше да обработвам земя* с ръце и крака * и дружина тела * всички под жарки слънца.* Със здрави сърца,* вече сме зрели, а не деца.* Рода ще продължа* ако ми е дадено здраве* не живея на сън а на яве и скачам като яре* мъкна като магаре* няма да млъкна като лапе.* Докато пчела не ме ухапе.* Няма какво да стане в този живот Напред не гледам, а надолу гледам. Дали нещо расте В моето поле. Дано бог да полее? Фокусиран и избистрен с цел ясна пред мен, лично оправям проблем не чакам утрешния ден трудно съм сломен и се освобождавам от плен на тъжния плевел който изкубвам гневен. Всеки ден се връща, затова се иска подръжка. Съдбата ме ръчка с пакост и желание за кръчма, но аз няма да къркам, по-скоро ще хъркам, след като толкова блъскам, няма нужда да се туткам. Почивката е в балкана, където стихията властва, там зараства тази рана, отворена от града и голямата измама, парите са на всички Ви царя. Без да осъзная, се бях вкарал в капана, в дълбоката шахта, в най-стръмната яма, гладка и зловеща най-отдолу бях и се молех за леща. Там стоях, и се чудех дали ще видя утрешния ден Дали ще видя утрешния ден. Слънцето и луната, гората и полята. Добре че излязох от тая яма. Там стоях, но сега гледам всичко. за което мечтая. Към моето поле, отивам с двете ми ръце, каквото се посее това и ще излезе. Работя със слънцето докато не залезе. И си ям от собственото зеле. Дано дъждец да полее, за да може сърцето да попее.