Комплекси, одобрение, сравнение – капаните, които ни съсипват.

Комплексите, нуждата от одобрение, вечното сравнение – това са нещата, които ни изяждат отвътре. Не защото другите са ни ги наложили, а защото ние сме им дали власт да определят колко струваме. От малки ни учат – „да не се излагаме пред хората“, „да бъдем като другите“, „да не се отличаваме прекалено“. И ето ни – пораснали, но все още в търсене на чуждо одобрение. Да изглеждаме „както трябва“, да се държим „както се очаква“, да не излезем от рамката. И в този опит да се впишем – губим себе си. Истината е проста – винаги ще има кой да не е съгласен с теб, винаги ще има кой да те критикува или да не те хареса. И ако животът ти се гради върху това какво ще кажат хората, ще живееш в клетка, която сам си построил. Свободата започва в момента, в който спреш да се мериш по чуждите стандарти. Когато спреш да се сравняваш с някой в социалните мрежи, с колегата, с „перфектния“ съсед. Когато осъзнаеш, че няма смисъл да се опитваш да влезеш в чужди обувки – защото твоите са единствените, които са направени точно за теб. Не се вписвай – изправи се. Не се сравнявай – развивай се. Не търси одобрение – търси истината в себе си. Защото най-голямата победа е да застанеш пред огледалото и да харесаш това, което виждаш – без значение дали някой друг го харесва.