Д-р Ангелова: Когато видях разрухата в Газа, мислех само за една дума - варварство

Видях, че всички сгради в Газа са разрушени, абсолютно всичко е разрушено. Не можех да мисля за друга дума, освен за варварство. Защо всички сгради да са разрушени? Под всяка сграда ли има тунел на “Хамас”? Всяка къща на мой колега ли е свърталище на “Хамас”? Това разказва д-р Милена Ангелова-Чи в подкаста на Явор Дачков. Тя е анестезиолог-реаниматор, работи в “Кингс колидж” в Лондон от 2017 г. и в момента е единственият български лекар, който работи в Газа. Там е била четири седмици през май - от 6 май до 4 юни, а след това шест седмици от 12 август до 26 септември. Защо се бомбардира земеделската земя, например? Защо са разрушени кислородните генератори? Защо болниците се бомбардират? Защо училищата? Това, което измъчва хората на Газа, които са високообразовани, е това, че децата вече две години не ходят на уцилище. Защо всички колежи и университети са разрушени? Това изглежда като един екип за разрушение. Както тук, за да се прочисти едно място и да се построи нещо ново, трябва да се махне старото. Така ми изглежда. Самите хора от Газа казват “Ние бихме напуснали, в Газа няма живот, няма бъдеще”. И аз не знам как може те по този стоически начин да приемат това. Искам да подчертая, че не толкова аз съм помогнала на някой в Газа, а Газа помогна на мен. То няма и как да е иначе - никой проблем вече ни ми изглежда проблем. Няма как човек да е същият, когато веднъж е бил в Газа. Когато е видял очите на д-р Ал Наджар, която казва “Това е един етап, едно изпитание, ще го преминем. Нещо друго ще дойде”. Тя е малка като врабче. Въпреки всичко, което ѝ се е случило - да загуби девет деца и съпруг, стои изправена и смела и с надежда. Няма как човек да е същият. Така че Газа ме промени и се надявам да ме промени за добро. Просто виждам на какво са способни хората - те са способни на много зло, но и на много други неща, на много добро, на много издръжливост, на стоицизъм, на смелост, на прошка, на приемане. Така че има едно привързване към това усещане да съм близо до тях.