Марияна и Тодор Трайчеви - Завръщане

стихове: Павел Матев ♣ ♣ ♣ Привечер. И нищо се не чува. В здрачината – селска тишина. Добър вечер! Мама ме целува. Дюлята излъчва светлина. Мама ме целува. В двете длани – мъжко, необръснато лице. Две сълзи – запазени от лани, скрити в най-дълбокото сърце. Ябълки – във шепите събрани. Прясно сирене и стар ошав. Думите й, малко неразбрани, слушам аз – и ням, и гологлав. Уж съм вещ във българското слово, а не мога да усетя сам как се ражда този странен говор на човек от щастие люлян... Някъде детинството ми плува. Кучета, волове и жита... Добър вечер! Мама ме целува. Мене ме целува вечността. Благодарим за видеото на cochko707    • Видео