Зондеркомандите в Аушвиц: Най-ужасната работа в историята
В сърцето на Аушвиц съществувала група затворници, принудени да извършват най-ужасната задача в цялата система за изтребление: зондеркомандите. Това били мъже, заставени да работят в крематориумите и в изгарянето на открити ями, влачейки току-що убити тела от газовите камери, подавайки непрекъснато трупове в пещите ден и нощ и стривайки кости, за да изчезне всяка следа от жертвите. Под постоянния надзор на СС те нямали избор: оцеляването означавало да изпълняват най-нечовешката работа, измислена от нацисткия режим. Свидетелствата на оцелели като Филип Мюлер, Хенрик Таубер и Шломо Драгон описват непоносими сцени: задушаващата жега от пещите, миризмата на горяща плът, пропита във въздуха, директният контакт с още топли тела и прахът от кости, който покривал кожата и белите дробове. Нямало почивки или отдих. Работата била непрекъсната, механична и наблюдавана с удари и заплахи. Зондеркомандите знаели също, че крайната им съдба ще бъде същата като на жертвите: след седмици или месеци били заменяни и екзекутирани, за да не остане нито един свидетел. Въпреки жестокия натиск, някои успели да оставят следи от преживяното. Ръкописи, заровени край крематориумите, по-късни показания и бунтове като този през октомври 1944 г. показват как тези мъже, сред ужаса, се опитали да свидетелстват за видяното. Тяхната история е най-мрачната страница на Холокоста: човешки същества, сведени до зъбни колела в машината на изтреблението, обречени да носят тежестта на спомена за най-ужасното престъпление в историята.
