Приказката, която има нужда от спасение – Розмари Де Мео за Старо Стефаново

📌 В това интервю Розмари Де Мео разказва как една възрожденска приказка – архитектурният резерват Старо Стефаново – се превръща в кауза. Защо единственото подобно село в региона е изоставено от държавата, какво не прави Министерството на културата, и защо 96 паметника на културата са в риск от пълно унищожение. 🔍 Истината, която институциите не искат да чуят. Така започва историята на Розмари Де Мео със село Старо Стефаново – последното село преди Балкана, където времето сякаш е спряло. Купува стара къща, заедно със съпруга си я възстановява с много труд и любов. В тази къща създава училище, вдъхва живот. Но възторгът отстъпва място на осъзнаването, защото селото е архитектурен резерват, който бавно умира в забрава. „Резерват без грижа, без контрол, без институционална воля да бъде съхранен.“ От 1982 г. Старо Стефаново е със статут на архитектурно-исторически резерват, с 96 регистрирани културни обекта, строени през XIX век. И въпреки този статут, резерватът вече 43 години е оставен без управление, без контрол и без защита. Почти всички сгради са частна собственост, но нито една институция не поема отговорност за опазването им. Община Ловеч и Регионалният исторически музей твърдят, че отговорността е на Министерството на културата. А междувременно: няма охранителна зона и правила за опазване; няма контрол върху строителни и ремонтни дейности; къщи – паметници на културата се рушат и падат; местните жители не са информирани за правата и задълженията си; липсва стратегия, комуникация и визия за бъдещето. „Разбрах, че приказката ще свърши, ако не направим нещо.“