Beautiful Lovech, BULGARIA / Прекрасният Ловеч, Българиа

Ловеч е едно от най-старите населени места в България. Следите от човешка дейност датират от най-дълбока древност, за което решаваща роля играе благоприятното разположение на града между планината и равнината, както и наличието на река. Откритите в ловешките пещери останки свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната епоха. През IV–III в. пр. Хр. тук живеят траките. Главен източник за проучване на техния живот са тракийските погребения от околните села Смочан, Слатина, Горан, Славяни и Дойренци, както и находките от хълма „Хисаря“ и централната градска част. След завладяването на траките от римляните през I век сл. Хр. на римска пътна карта е отбелязана попътната станция Мелта, която е локализирана в днешния Ловеч. По-късно тук се изгражда римска попътна станция, наречена Президиум. Разположена е на римския път, част от който може да се види и днес в околностите на града. Чрез станцията градът участва в римската транспортна връзка Ескус–Сторгозия–Тримонциум и Сердика–Одесос. На хълма „Хисаря“ са открити останки от късноантична църква.[3] Намерените материали при разкопки на хълма свидетелстват за заселването на славяни в началото на VI век. Вароша Името на квартала е членувана форма на варош – остаряло название за външен град (край крепост), запазено като собствено име на старинни (днес) квартали в български градове. В епохата на Българското възраждане в подножието на хълма Хисаря с Ловешката средновековна крепост е оформена възрожденската махала Вароша. Там живеят ловешките занаятчии и търговци. След Освобождението от османско владичество махалата се развива съобразно нуждите на новото време. Неповторимият облик на резервата създава типичната ловешка възрожденска къща. При съграждането ѝ строителният усет се проявява в умелото използване на стръмния и скалист терен. Нейното лице обикновено е към двора. Приземният етаж се изгражда с каменен зид с пезули за проветряване и отбрана. Над него е жилищният етаж с чардак или кьошк. Къщата е с каменната ограда с височина до 2 м и масивна дъбова порта. Работилницата и магазинът на собственика се разполагат извън къщата, на градската чаршия, чието естествено продължение е Покритият мост. Днес възрожденските къщи са обитаеми, като малка част от сградите се използват за обществени нужди.