Теодор Траянов - Заклинание на меча

Теодор Траянов - Заклинание на меча Вдигат се брястове в царственост сънна, извишава се купол стъмен. — Бог благославя! И ехото звънна под пламък и меч разжарен: Меч все-по-беден, процеп всред мрак, огнен и леден, кървав за враг, в защита убивай нападащ ломи, невидим се сливай с лъчи и тъми! Гибел юначен народ ли настигне, блесни в пътеводни лъчи! Брат ли ръка срещу брата повдигне неверни ръце отсечи! Меч все-по-беден, процеп всред мрак, пръв и последен стражник над праг, мъстителност мъжка, в железни ръце, влетявай до дръжка в зловещо сърце! Святкай, съгрявай сърца преломени, божествено-яростен меч! Нека блестят векове отразени из твоята вражеска реч! Меч все-по-беден, процеп всред мрак, гневно наведен, слънце над стяг, когато отсъдиш смъртта да владей, убий — без да бъдеш убиец злодей! Буря настъпи ли в огнена броня, оттекваща бран и вражда, — свято знамение! Грей в небосклона, победна кръстата звезда! Меч все-по-беден, процеп всред мрак, огнен и леден, кървав за враг, убивай, прощавай, пълчища води, в десница корава всевластен бъди!