ВЛИЗАМЕ В ПОДЗЕМИЯ -2 ,,Какво е Било Това,Нямали Злато,,
Тайни подземия прокопани от първи римски легион за крепост на това място до Шумен. До древен водопад ползвайки подземията на пресъхналата древна река. Са изградили път под земята стигащ до околните възвишения и Мадара- светилище. В средновековието важен център на българската войска . През османските времена доизграден най мощния форт за отбраната на Шумен. Десетки валове и подземия. Барутен погреб . Използвайки подземията за връзка с Бештепе Табия Ченгел Тепе табия ,Султан Тепе Табия и поне още 8 Табий от отбраната ,,пръстен,,на Шумен.ИлдъзТабия или Стражин Табия ,,Звезната Табия така я наричат.Фортът е най-мощния на Шумла. По подробно... „Илдъз Табия“ (Стражин табия, Странджин табия, „Звездната табия"). Най-големия артилерийски и пехотен форт от времето на османската крепост Шумен. В началото на XIX век по времето на султан Селим III (1789-1807) в града били изградени големи казарми и складове, започнала реконструкция и разширение на основната крепостна стена, появили се нови изнесени напред редути – Канлътабия и още четири други, а останалият от войната (1769-1774) редут върху източния край на Звездния хребет бил превърнат в силно укрепен форт. Шуменската крепост съумяла да устои на руските атаки през 1810 година и затова започнало нейното доукрепяване под ръководството на полски инженери. По време на Руско-турската война от 1828-1829 година османският генерал Хюсеин паша извършил нови укрепителни работи, които лично ръководил. По-късно, в 1835 година известният бъдещ военноначалник, тогава още майор Хелмут Молтке (1800 – 1891), придружен от пруски фортификатори огледал направеното и допълнил плана на крепостта, който продължил да се реализира от тревненски и дряновски майстори до самото навечерие на Кримската война (1853 – 1855). Основната крепостна стена на Шумен е обградила в широк пръстен целия град още в началото на XIX век. Тя била съоръжена с около двадесет бастиона и малък брой кремалиери – явно се е акцентирало върху бастионния фронт на съоръжението. Имало е и няколко наблюдателни кули за по 8 - 10 души. Ескарпът на крепостния вал, извисяващ се над плитък и тесен ров, не е притежавал облицовка и е бил висок 6 - 7 м, така че да служи едновременно за оръдейна и пушечна отбрана. Крепостта имала 5 главни порти: Разградска, Сара капу, Силистренска, Новопазарска и Стамбулска. До всяка от тях били изградени караулни помещения. През войната от 1828 – 1829 година и след това продължило строителството на нови външни укрепителни съоръжения. Северно, успоредно на крепостта, бил построен солиден ретраншамент с осем бастиона, а между него и стената един напречен с още два. Изградили се нови люнети, редути и няколко форта – Илдъзътабия, Чалътабия, Узун табия, Султан табия, Канлътабия и други. Между някои от тях била прокопана система от подземни ходове. Някои притежавали каменни облицовки на ескарпа и контрескарпа и доста добра архитектура на каменните стени, портите и другите постройки в тях. След Берлинския договор в публичната библиотека на Санкт Петербург била отнесена каменната плоча, вградена в стените на форта Илдъз табия (Странджин табия) до близкото село Стража. Художествено изработеният ѝ надпис съобщава, че той е бил построен по заповед на Махмуд хан в 1253 година от Егира (1837/1838), под надзора на Хюсеин и Хасан ага.37 Това е бил най-големият форт на Шуменската отбранителна система. Той имал издължена неправилна форма и вътрешното му пространство е било разбито с траверси на четири двора. Към главната отбранявана посока фортът имал три бастиона с неправилни многоъгълни очертания, а бустверът бил подпрян от вертикална стена, висока 5 м. Пред фронта с бастиона имало ров с облицовани ескарп и контрескарп. Градежът на всички тези части бил прецизен, зидовете завършвали с корнизи, портата била художествено оформена. Вътре във форта била изградена подземна казарма за 200 души, а в напречния зид между входния двор и средния, под траверса, били вкопани два каменни барутни склада (хумби). Шумен, тази най-силна османска крепост в европейските части на Империята, била наречена „Термопили на Балканите" още преди Руско-турската война от 1828-1829 година. Из „Крепостно строителство по българските земи", София 2000 След загубване на военното значение на обекта, вероятно няколко десетилетия след Освобождението, съответно строителния материал е влязъл в следващ цикъл от кръговрата на строителните материали и от форта сега не е останал камък върху камък. Така и така за строежа на османската крепост редовно били взимани камъни и от средновековната Шуменска крепост и от старините в близката околност.
