Невидимата рана: Какво наистина ни причинява травмата от отхвърляне?

Какво представлява травмата от отхвърляне? Каква е разликата с травмата от изоставяне? Някои хора панически се страхуват да останат сами /травма от изоставяне/, а други – да не бъдат достатъчно добри /травма от отхвърляне/. Травмата от отхвърляне се формира, когато детето изпитва силна емоционална болка вследствие на това, че не е прието, обичано или ценено от значими за него хора — родители или други значими възрастни. Тази травма има дългосрочни психологически последствия, тъй като децата са особено уязвими в този етап от развитието си и силно се влияят от отношението на родителите. Често отхвърлянето се бърка с изоставянето. Както казва и Лиз Бурбо в своята книга „Петте травми“ - Да изоставиш някого, означава да се отдалечиш от него заради нещо друго или някого другиго, докато да отхвърлиш някого, означава да го отблъснеш, да не искаш да бъде до теб или да присъства в живота ти. Този, който отхвърля, използва израза „не искам", докато този, който изоставя, казва по-скоро: „Не мога". Сред петте травми тази се проявява най-напред - тя присъства много от рано в живота на даден човек. Въпреки че и двете травми се свързват с чувството за липса на любов или приемане, те имат различни корени и прояви. Основни различия: o Травмата от изоставяне обикновено е резултат от физическо или емоционално отсъствие, където човек се чувства напълно изоставен. o Травмата от отхвърляне се причинява от активното неприемане или критикуване от важни хора в живота на индивида. o Изоставянето води до чувство на самота и изолация, както и страх от загуба на хора, които обичаме. o Отхвърлянето води до неприемане и чувство за непригодност или неадекватност в социални или емоционални контексти. o Травмата от изоставяне може да доведе до зависимост от другите и усещане за сигурност само при наличието на подкрепа. o Травмата от отхвърляне води до страх от отхвърляне и затруднения в изразяването на уязвимост, често с тенденция за емоционално дистанциране. Подобия: • И двете травми могат да водят до ниска самооценка, страх от изоставяне/отхвърляне и трудности в съхраняването на здрави взаимоотношения. • И в двата случая се формира усещане, че не сме достатъчно добри или че не заслужаваме любов. Майката и детето са свързани емоционално още по време на бременността. И травмата от емоционално отхвърляне може да бъде още оттогава. Например бебето е нежелано или е от нежелан пол. Родителите искат момче, а пък се ражда момиче... Родителите не създават децата си, за да ги отхвърлят след това. Но когато родителят не е достатъчно осъзнат или в зависимост от родителстването, което той е имал в своето детство, родителят може да бъде прекалено критичен, гневен, нетърпелив, да обижда детето си по най-дребни поводи. Постоянната критика или порицание от страна на родителите може да доведе до усещането у детето, че то не е достатъчно добро или че не е достойно за любов и внимание. Докато дадена травма не е излекувана, тя много лесно се реактивира. Човекът, който се чувства отхвърлен, не е обективен. Той тълкува случващото се през филтрите на своята травма и се чувства отхвърлен, дори и когато не е. От мига, в който бебето започне да се чувства отхвърлено, то започва да изработва маска на БЯГАЩ - – стреми се да избягва ситуации, в които може да бъде отхвърлен. Човек става перфекционист, угодник, самотник или критикуващ, за да не бъде наранен отново. Защитната маска на "Беглец" е психологически механизъм, който се активира, когато човек се опитва да избегне болката от отхвърляне или неприятни емоции, свързани с чувството за неприемане. Първата реакция на човек, който се чувства отхвърлен, е да бяга, като може да се отдалечи физически, но може да се оттегли емоционално, да се затвори в себе си. Как може да се прояви тази травма? Какво помага за преодоляване на тази маска? Травмата от отхвърляне в интимните отношения За съжаление, хората с неразрешени травми от отхвърляне може да привлекат отношения, които отново потвърждават техните страхове за отхвърляне. Те може да попадат в токсични или нездравословни взаимоотношения, които повтарят старите болки и увеличават усещането им за недостатъчност и неценност. Нека да вземем за пример мъж с травма от отхвърляне. В детството му баща му често го е критикувал и рядко е показвал одобрение или обич. Той е израснал с усещането, че не е достатъчно добър. Той има партньорка, която го обича и иска стабилна връзка, но понякога не разбира реакциите му и се чувства объркана. Нека обърнем ролите и да разгледаме как травмата от отхвърляне се проявява при жена в интимна връзка – и как това влияе на партньора ѝ. Тя е с травма от отхвърляне. Като дете често е чувала, че трябва да е „перфектна“, за да бъде обичана. Майка ѝ често я е сравнявала с други деца, с нейните братовчеди и е имала високи очаквания, а баща ѝ е бил емоционално дистанциран. Не я е защитавал, все едно го няма там и не вижда какво става. Вижте подробности във видеото... @psychologistdimitrova   / silvia200abv.bg